рецензия (147)
Имате поща, или За неподозираните приключенията на един пощальон
Романът на Дени Терио е изящна, поетична и философски задълбочена творба, с щипка мистериозност и чувствена романтика
Антония Апостолова
В края винаги знаем повече, отколкото в началото. За "Тук живее Йожи" на Надя Радулова
Типично за един дълбок и многопластов поет, а също и редактор, Надежда Радулова изпробва различни повествователни форми в първата си прозаична книга
Антония Апостолова
"Лотарията" на Шърли Джаксън - за демоничното в сърцевината на човека
Известната американска разказвачка ни дава възможност да съзрем фаталната си човешка слабост зад привидните защити, които непрекъснато търсим и издигаме
Антония Апостолова
"Корабът на сирените" - романът, в който Александър Секулов си позволява всичко
И както "Престъпление и наказание" може да се чете като кримка, така и тази книга за едни ще е щура приключенска комедия, а други ще могат да се упражняват в обстойни критически прочити на този бременен от световна култура текст
Антония Апостолова
Златко Ангелов за националното измерение в творчеството на Зарев и Господинов
Това са неоспорими автори, които гледат на света сериозно, а не през графоманска призма. Те съчетават талант с визия за голямата картина на българското състояние
Златко Ангелов
"Неясните очертания на света" - една близка до нас история на седем гласа
Романът на родената в Румъния и емигрирала в Германия като дете Ирис Волф е далеч по-екзистенциален, отколкото исторически, камерен въпреки мащабността си
Антония Апостолова
Жената - картография на болки. "Едно възможно начало" на Тодора Радева
Може би най-женското в тази книга е именно признанието, че жената е способна да бъде чужда не само на дома, на съпруга, на живота си, но дори и на детето си. Чужда и на самата себе си или напротив - тъкмо така оставайки тя
Антония Апостолова
Още веднъж за детството в "Макгахански блусове и балади" на Юли Шумарев
На места историите звучат като притчи, в чиито архетипни образи поне няколко поколения ще разпознаят собственото си детство
Антония Апостолова
"Шейсет разказа". Деян Енев, който разказва преходността
Тези разкази са просто разказване per se, регистриране на присъствие, документиране на житейска хронология, ход на неизбежност
Антония Апостолова
"Скипи умря" - или за човека като болтче, на което се крепи всичко
Докато най-новата му книга чака в дългия списък на тазгодишния "Букър", българските читатели най-после имат възможност да се запознаят с ирландския писател Пол Мъри чрез предишен негов номиниран роман
Антония Апостолова
Два подхода към болката - Михаела Илиева и Иванка Могилска
И докато при Иванка Могилска зад слънчевостта тлее все пак болка, то през мрачността на Михаела Илиева прониква светлина
Антония Апостолова
"Дом за начинаещи", или Да израснеш през 90-те отвъд границите
Роман, който надмогва локалното, или просто няма нужда от него, за да разкрие универсалните черти, език и културни жалони на цяло едно поколение
Антония Апостолова
"Завръщането на Буда" - можем ли да бъдем всеки в самсарата на съществуването
Четвъртият роман на Гайто Газданов, който излиза на български, е и жанров, и много дискретно любовен, но най-вече класически роман на идеите, разкриващ мощта на писателското перо
Антония Апостолова
Геният на Тобаяс Улф, или Картография на банално човешкото
Няма да бъде ни най-малко преувеличение, ако нарека Тобаяс Улф един от най-великите живи американски писатели, особено на кратка проза
Антония Апостолова
"Танцуващата с вода" - от робствотото на несвободата към служенето на свободата
Сюжетът ни пренася в щата Вирджиния в годините преди Гражданската война, когато богатството на плантациите, блясъкът на аристократичните родове и непоклатимостта на досегашния ред са в задушаващата прегръдката на упадъка
Антония Апостолова
"Пет годишни времена" на Валентина Мизийска, или Една история ли е животът ни
Професионално, като по учебник, Валя Мизийска гради текста, преплита линиите на сюжета последователно и овладяно, оформя достоверно диалозите, завършва отделните глави
Антония Апостолова
"Дневник на артиста" - за романа алегория на Албена Стамболова
Тази книга е изцяло алегорична и да, трудна е за четене и възприемане (което е констатация, а съвсем не критика)
Антония Апостолова
Писателят проф. Иван Станков с думи за романа "Нас, които ни няма"
Очаквах с огромен страх тези думи, защото знаех, че каквито и да са, ще са болезнено искрени. За него Марин Бодаков казваше: "Иван е безупречен и абсолютно неконформен литератор"
Антония Апостолова
Животът ни в кръговрата между "Трева и звезди" - за сборника на Станислава Станоева
Четирите цикъла на тази болезнено лична книга включват детските, младежките, зрелите и последните години на авторката, свързани със загубата на двамата родители
Антония Апостолова
Романът "Объркани в свободата" - творческото дежа ву на Владимир Зарев
Макар и привидно несвързани, двете редуващи се части на този роман успяват да се проникнат тематично, като дух, макар и да са несравними в красотата на езика си, в словесните си регистри, в самата си тишина
Антония Апостолова
"Ловецът на пеперуди" - за свободата на човека остров в световния океан
Необикновеният централен герой, чийто живот е низ от скитания и премеждия, който се докосва до голямата история, без да се задържа в нея, е задължителен за този тип роман. Този герой е Лазар Костуро
Антония Апостолова
"Да умре ли старецът, или не", или Чавдар Ценов по Шекспир
"Старецът трябва да умре" e повест за живеенето пред хоризонта на неизбежния сюжетен край - смъртта, и за невъзможността не само ние, но и самият Бог да редактира миналото
Антония Апостолова
С поглед към идното лято: "Голи и солени", или Спомен за морето без бетон
Разказите ни разхождат от Дуранкулак на север до Резово на юг, минавайки през всички превърнали се в култови за различните видове летовници места
Антония Апостолова
Никой не умира навреме - отворено писмо до Иван Станков за неговата "Късна смърт"
Публикувам отвореното писмо на писателя Златко Ангелов без никакви редкационни намеси и запазвайки уважителен неутралитет към изказаните вътре мнения и твърдения
Златко Ангелов
"Зелена безбрежност" на Евгения факину - за силата на освобождаващата се жена
Сюжетът проследява копистката на икони Йоанна в нейното "пътуване към себе си" - и буквално, и метафорично
Антония Апостолова
"Късна смърт", или Иван-Станковата любов по време на история
В космогонията на автора времето – и съответно паметта – се измерва не толкова в неща, а най-вече в хора. Освен тях като че ли няма нищо друго
Антония Апостолова
За езика на любовта в "Таралежите излизат през нощта" на Йорданка Белева
Дана Белева затвърждава почерка си - да разказва родови, но общочовешки истории, да ни представя маргинални, но трагично значими характери, да ни припомня вселенския смисъл на бита
Антония Апостолова
"Звезди под клепачите" на Николай Терзийски - за любовта като липса на смърт
Книгата проследява живота и семейното минало на героите в три любовни истории от три периода, които представляват паралелни структури, отразени една в друга
Антония Апостолова
"Шекспир зад храстите": Серафимите и обикновеното чудо в разказите на Светла Георгиева
Писани от различни точки на света, те чертаят една надпространствена карта на споделената човечност, на надеждата в мрака, на смисъла в дребните жестове сред нашата "врява и безумство"
Антония Апостолова
"Кая" и "Има още време" - разказите на Дияна Тончева за тленността и майчинството
Отказът да заменим с друго онова, което си е отишло, понеже страхът е свързал неразривно любовта със страданието и не пуска ръцете ни, е равносилно на това да спрем да съществуваме
Антония Апостолова
Йоанна Елми: Да се мисли и чувства е занаят, който трябва да се практикува ежедневно
Разбирането за това какво е насилие и какво не, е различно у нас. Просто сме назад като осъзнаване, което е нормално с оглед на историята. Насилието не е само шамари и бой
Антония Апостолова
"24 часа труд" - или бачкаторският блус на Васил Панайотов
Тази книга не е най-дългата му, нито най-сложната като сюжет, нито най-тежката като философия - но от нея лъха покоряваща непринуденост, свежа автентичност и ободрителна ирония
Антония Апостолова
"По релсите" на Невена Митрополитска – за красотата, и след мига на разпада
Авторката признава, че и този път е стигнала до "точката на насищане", подготвяйки се за историческите, политико-икономическите и битовите аспекти от живота на българските евреи, с които да даде плът на сюжета
Антония Апостолова
"Направени от вина" на Йоанна Елми - история на израстването на три фронта
С опита си и на журналист, Елми успешно напипва пулса на времената и поставя куп обществени диагнози. Но най-важното - прави много ценен принос към литературата, занимаваща се с домашното насилие
Антония Апостолова
"Лято в Бурландия" – за миналото и властта като в детска книжка
Почти няма излишна дума в тази книга. Нейният език е като от старите приказни книжки на детството ни – кокетно старомоден, елегантно ироничен, почти аристократичен
Антония Апостолова
"Те никога не казват" на Зорница Гъркова - мрачните йероглифи в плътта и светът от утре
Препоръчвам сборника на по-търпеливи читатели, които могат да оценят меандрите на езика, детайлността и специфичната атмосфера в историите
Антония Апостолова
"И.М" на Кони Палмен - да пишеш за щастието, което боли
В автобиографичния си роман нидерландската писателка приема това предизвикателство, като разделя книгата на две глави: едната посветена на голямата й любов с холандския журналист Исха Майер, а другата - на смъртта му
Антония Апостолова
"Мястото Янтара" - за живота като "място, което носи собственото ни име"
Има истории, които може да разкаже само Керана Ангелова, и начин, по който може да го направи само тя - разпознаваеми, специфични, нейни
Антония Апостолова
Мъдростта на детството в "Момичето, което предсказваше миналото", или за миналото, направено от бъдеще
Именно чрез "представянето" се случва осмислянето на този непознат и привидно непонятен възрастен свят - смисълът, който децата му придават, се мести между властта на буквалното и мощта на всевъзможното
Антония Апостолова
"Пътеписи от Шашавия" - бележки на отсядащия човек
Човекът, който се задържа достатъчно време на едно - обикновено екзотично и далечно - място, за да открои цивилизационните разлики с него, но и да разпознае неизбежните човешки сходства, да намери неочаквани паралели и да установи, че изграждането на стереотипи е двустранен процес
Антония Апостолова
"Годината на магическото мислене" - докато още мислим, че смъртта е поправима
В книгата писателката, омъжена за новелиста, сценариста и литературния критик Грегъри Джон Дън, проследява годината в живота си след смъртта на най-близкото й същество - нейния съпруг Джон Грегъри Дън
Антония Апостолова
"Керван за гарвани" - за човеколюбивата ирония на Емине Садкъ
Младо перо, което в следващите книги - надявам се и вярвам - ще се развива и задълбочава в жанра на сатирата и ще е също толкова злободневно и забавно
Антония Апостолова
"Олив Китридж" - за глада, който всички изпитваме до самия край
"Олив Китрдиж" е най-хубавата книга, която прочетох най-малкото от началото на годината досега. Дано от "Кръг" скоро да издадат и нейното продължение Olive, Again
Антония Апостолова
"Прекъсването на самсара" от Елена Алексиева - разкази за граничното
От всички прочетени от български сборници с разкази през последната една-две години този е може би най-концептуалният, най-световно звучащият, най-близкият до собственото му светоусещане и писане
Антония Апостолова
"Част последна" от Роберт Зееталер – финалното действие в симфонията на живота на Густав Малер
В крайна сметка "Последна част" е колкото разказ-преговор на минимално творчески интерпретирани биографични данни, толкова и една биография отвъд видимото
Антония Апостолова
"Година на Маймуната" - една година от живота на Пати Смит в скитания, спомени и загуби
2016 е преломна не само за рок звездата, но и за Америка, която избира новия си президент Доналд Тръмп. Смит ни среща с нея в третия си мемоар
Антония Апостолова
"Ела и ме спаси" - Емилия Милчева с разкази за пропаданията и спасенията
В личния си фейсбук профил Емилия Милчева често пуска комични и малко тъжни статуси с хаштаг "моите университети", в които разказва за дочутото и видяното в градския транспорт или на улицата. Сборникът й с разкази е сериозно литературно продължение на тази линия на човеколюбиво внимание към ближния
Антония Апостолова
"Момчетата от "Никел" - история за счупените момчета
Прототипът на измислената от Колсън Уайтхед академия "Никел" е реално съществувалото училище за момчета "Дозиър", превърнало се от възможност за реабилитация на проблемни младежи в сцена на дългогодишни злоупотреби, изнасилвания и физически жестокости, много от които завършват със смъртта на възпитаниците, заравяни в анонимни гробове зад училището
Антония Апостолова
"Животът като следобедна дрямка" - разкази-притчи за съвременния човек
Обединява ги най-вече иронията в светогледа и в езика на автора, както и прекрачването на реалността в териториите на магическия реализъм
Антония Апостолова
За "Болка" на Цруя Шалев - по-силна е единствено безсебичната любов
Изкушението да бъде възкресено миналото и да се продължи оттам, където сме спрели, дава горивото на този роман за личностното израстване
Антония Апостолова
"Край никой път" на Мия Коту - за чудесата в тихото предградие на битието
Мия Коту се определя като "щатен биолог и писател в свободното си време" - време, което явно е било достатъчно, за да издаде над 20 книги в различни жанрове, преведени на около също толкова езика, и да се превърне в най-превеждания мозамбикски писател
Антония Апостолова
"Доброволецът" - историята на едно немислимо човеколюбие
Романът на Джак Феъруедър, който разказва за полския герой Витолд Пилецки, попада в графата на сериозните документални четива за "Аушвиц" и е отличена с престижната британска награда "Коста"
Антония Апостолова
За "Неудобството на вечерта", в което се проявява истинската ни същност
Една от целите, и качествата, на този тип романи е способността им да "смущават", въпреки че българската дума трудно може да пресъздаде богатството на смисъла в английското to disturb
Антония Апостолова
Минималистичната проза на Лидия Дейвис, или за граматиката на света
Лидия Дейвис е един от най-важните съвременни американски разказвачи на кратка проза, която все още не е преведена у нас
Антония Апостолова
Марио Леви и животът в неговия "Kварталът на погрешните избори"
Не можех на сто процента да се разбера с този роман, който въпреки всичко изчетох с любопитство към това "какво ще се случи" с героите. Известна пречка за мен беше характерният стил на автора
Антония Апостолова
"Бразилски храст" - разходка из географията, времето и музиката
Велина Минкова разказва истории, в които краят често идва внезапно, оставяйки читателят сам да донапише историята, или пък - защо не - да я остава именно такава, отворена
Антония Апостолова
"Хамалинът Самуел" - човеколюбивите разкази на Исак Самоковлия
С класически реализъм и всеобхватен поглед към динамиката на общността, но и с чувствително вглеждане в съкровените дълбини и тайните движения на човешката душа, Исак Самоковлия ни запознава с живота, грижите и мечтите на сараевските евреи
Антония Апостолова
Разказите на Фокнър - задължителна стъпка към прозата на американския класик
За онези, които тепърва посягат към големия разказвач и певец на американския юг, сборникът "Златна колекция" е може би добра отправна точка, която ще ги запознае не само с характерните за творчеството му теми, но и с много от героите, които се появяват и из големите му романи
Антония Апостолова
"Моята година със Селинджър" - портрет на един бранш, на едно поколение и на един писател
Макар да не предлага сензационни разкрития за Дж. Д. Селинджър, романът за пореден път потвърждава онова, което знаем за него, утвърждавайки славата му и най-вече силата на влиянието му върху поколения читатели
Антония Апостолова
„Идва събота“ – разказите на Лусия Бърлин, или за болката, която си струва
**Прозата на Лусия Бърлин не утешава, не дава уют и светлина, не повдига духа ви**, не подслажда и не украсява реалността. Но нейният дрезгав, гърлен глас (глас, който излиза и при понасяне на насилие, и при правене на любов) и онова което той ни казва определено си струват болката
Антония Апостолова
Сборникът "Модерна любов" - истински истории за любов, загуба и изкупление
Историите в изданието, повечето от които писани от професионални писатели, потвърждават убеждението на съставителя му, че любовта може да се опише много по-добре чрез примери вместо чрез определения
Антония Апостолова
"Смокинята" на Горан Войнович - семейна сага за паметта, бягствата и принадлежността
Една от централните теми в този може би най-добър до момента роман на Войнович засяга паметта и забравата, и начина, по който те боравят с миналото
Антония Апостолова
"Т. Сингер". Човекът като черна дупка
Ако тази книга на Даг Суслта не ви досади, което е част от заигравката в стила на Сулста, тя със сигурност нито за миг няма да ви е скучна. Нищо чудно да започнете да се оглеждате за Сингеровците около вас
Антония Апостолова
"Албум с истории" - една силно помирителна книга за вечното през гласа на личното
Прекрасният полифоничен роман на Андонис Георгиу е едно кълбо от истории, което ту се заплита, ту се разплита в панорамен изглед към вчерашен и днешен Кипър
Антония Апостолова
"Обвивки живот" на Симона Попеску – за детството с любов и омерзение
Езикът в "Обвивки живот" е едно от най-големите предизвикателства, с неговите "мрежовидни капани от думи", както ги нарича самата писателка
Антония Апостолова
Нюансирани размисли по антиутопичния роман "Резиденцията" на Георги Тенев
Романът възнамерява да изследва дълбочините механизми на властта и трансформациите на личността във и срещу тази власт, като оригиналното е, че поставя темата за екологията и природата на централно място и прокарва разделителна линия между старостта и зрелостта, от една страна, и наивната младост
Антония Апостолова
"Живи" на Ю Хуа - за китайския Лот и живота като смях през плач
Езикът на Фу-гуей е изпъстрен с пиперливи фрази, грубоват, по селски простоват, цветист и благодарение на него Ю Хуа постига тази немислима комбинация: читателят да се смее дори там, където се разказват най-скръбните събития
Антония Апостолова
"На смелите се прощава" - роман за любовта и себеостояването по време на война
Макар и исторически, и този роман на Крис Клийв предлага темите, които занимават и останалото му творчество: социалните и класови разделения, расизма, еманципацията, зависимостите, но най-вече начина, по който големите исторически събития моделират и пренаписват личните истории на малкия човек в тях
Антония Апостолова
"Махалата на совите" - за въжения мост на паметта от нашето преди до нашето после
Разказите в този сборник са доволно лични, или поне такова е усещането - че са преминали през очите, слуха, спомените, семейството на автора си Горан Атанасов. Той пише за свои предшественици и свои съвременници - по тази логика, на два цикъла, е разделена и книгата
Антония Апостолова
Особеният свят и причудливите герои в разказите на Цветелина Георгиева
Много често наративът се движи на ръба на действителността, визуализирайки и конкретизирайки различни фантазии, криввайки в особеното и чудатото, но въпреки този магически реализъм, връзката с нашия свят не се прокъсва, а остава плътна и силна
Антония Апостолова
"Неспокойните" на Лин Улман - за отчаяния копнеж и самотата между прочути родители
Романът е далеч от стандартната биография, автобиография или мемоар и не проследява толкова факти и цели животи в тяхната хронология, колкото дребните детайли от взаимността с двама родители творци в едно несъстояло се семейство
Антония Апостолова
"Три етажа" - трите нива на психиката по Фройд в един роман за тъмната страна на семействата
Всъщност най-хубавото в тази книга е, че авторът й Ешкол Нево ни оставя в морална неяснота - дали героите са прави и логични в действията си или са перфидни егоисти, следващи свой дневен ред, дали заслужават наказание или милост и разбиране
Антония Апостолова
"Любов на Boogie Street" повдига въпроса за сексуалното привличане между баща и дъщеря
Чрез техните изповеди в първо лице Златко Ангелов изследва две бисексуални жени и двама алфа-мъжкари, които търсят сексуалната си идентичност в контекста на любовта
Антония Апостолова
"Винилови души" на Цветозар Цаков - пространство за възможни светове и комична абсурдност
Да, почеркът е определено дебютен, текстовете носят очакваната чаровна незрялост и на места се четат като писани по добре усвоени от доста четене правила, но не бих се учудила, ако в бъдещи книги Цветозар затвърди далечните асоциации с някои от кумирите си: Вонегът, Бредбъри и Хармс
Антония Апостолова
"Пилат" на Магда Сабо - трагедията на тоталитарния характер и детството на старостта
Също като Пилат, Иза измива ръцете си с всичко което е правила като добра дъщеря за родителите си - тя e изпълнила дълга си, обърквайки го с любовта, любовта, която трябва да е крехка, вслушваща се, двупосочна
Антония Апостолова
Иван Станков и "Имена под снега" - за счупените хора и техния момент на тиха радост
Особено е усещането за времето в тази проза. Разказът като че ли все тръгва назад, опитва се да плува срещу течението. Сегашното действие е събрано, минимално, а срещу разлива на реминисценцията не могат да се издигнат бентове
Антония Апостолова
Висока класа в жанровата литература - за "Сън" и оптимистичните романи на Камелия Кучер
Докато четях "Сън", не си водех никакви записки. Сега си давам сметка, че това става с проза, в която сюжетът е централен - бързах да разбера какво и дали ще се случи, да проследя криволичещите стъпки в живота на протагонистите, да съпреживея чувствата, които ги водят, ориентират или заблуждават
Антония Апостолова
"Авиатор" - въплътената памет за всичко онова, което историята не вписва
В "Авиатор" имаме и фантастика, която е само повод за един силно реалистичен роман, и детективска линия, повод за етико-философски размишления, и исторически роман, в който, както ще видим, разбирането за историята е съвсем различно
Антония Апостолова
За "Звуци и други истории" - през деликатните ни сетива до невъобразимата тежест в паметта ни
Появата на сборник с негови разкази на български отдавна трябваше да се случи, а добрата новина е, че "Звуци и други истории" е само първият том от поредица, като се очаква и следващ - "Красавица и други истории"
Антония Апостолова
"Добре дошъл, Натан!" - книга за любовта към мъртвородените ни деца
Съзнанието, че четеш автобиографична изповед, в която измисленото е може би не повече от едно име, придава смазващо измерение на читателското преживяване от романа на Ирина Папанчева
Антония Апостолова
За "Потъналите и спасените" - или за оцеляването, от което не можеш да се завърнеш
"Потъналите и спасените" на Примо Леви се появява късно на български, цели 34 години след написването си, но прочитът на подобна книга винаги е навременен, още повече предвид напълно съществуващата вероятност историята трагично - съвсем не като фарс - да се повтаря
Антония Апостолова
Проф. Иван Станков с думи за "Потъване в мъртво море"
„Потъването“ беше книга, в която се огледах целият, беше написана специално за мен, както са написани специално за мен всички добри книги на тази земя. Не помня от кога не съм се приютявал безостатъчно в нечия книга
Антония Апостолова
"Червената нишка" на Давид Гросман, или за самоизпълняващото се пророчество
Одисеята в "Червената нишка" е многопластово пътуване - в пространството и времето, в политическото и интимното, в страната, и в семейството, в историята, и в душата. Четенето му за разбирането на Израел е задължително
Антония Апостолова
"Нора Уебстър" на Колм Тойбин - психологическо изследване на живота след смъртта на любимите
Ако някой друг беше написал тази книга, навярно тя би могла да бъде скучна. Но при Колъм Тойбин писането за обикновени хора, на които се случват обикновени неща, е формула за притегателен, фин, дълбоко психологически разказ, който държи докрай вниманието
Антония Апостолова
"Бруклин" на Колм Тойбин - роман за дома, който не ни пуска, и несъстоялата се еманципация
Писането на Тойбин е пределно - и коварно - спокойна вода, дори когато става дума за смърт. То е подредено, тихо, емоционално овладяно, без да предизвиква никакви крайни реакции, без да манипулира и да се възползва от читателя и без да разчита на зрелищни сюжетни обрати и сложни езикови похвати
Антония Апостолова
"Срещу природата" на Томас Еспедал - щастието е противоестествено, болката не
Темата "срещу природата" е основна в книгата. Но тя съвсем не е еднозначна и затова лично аз разчитам заглавието провокативно, с обърнато значение
Антония Апостолова
"Любовниците на Юстиция" - кървава нишка, заплетена с циркова ирония от Андрухович
Забележителна е иронията, с която е написана книгата (и към фактите, и към езика) и чрез която Андрухович прави оценка и на днес съществуващите нрави, на националния характер, на източноеропейския "начин", по който се вършат нещата
Антония Апостолова
За романа "Сянка" - с признание и критика; и още - кой известен герой наднича от него
През цялото време мислех за романа на Васил Панайотов като за spin-off на героя от "Бесове" - Кирилов, а за разсъжденията на разказвача - като за вариация на Кириловите. Няма да е прекалено, ако открием и у Панайотов това, което Достоевски нарича "логическо самоубийство"
Антония Апостолова
"Предел на забравата" на Сергей Лебедев - забравено или не, миналото никога не свършва
Този роман е зловещо елегантен шамар за Путинова Русия, в която от край време текат процеси по пренаписване, изтриване или създаване на историческа памет. При това шамар от 21 век, от сегашното поколение на средна възраст, а не от времето на Шаламов и Солженицин...
Антония Апостолова
Камелия Кучер за "Хотелът на спомените" - гола и откровена хроника на един житейски път
В ”Хотелът на спомените” срещата е с нас самите, със собствения ни морал: онзи, с който ще определим впечатленията си от разказаната история, пише писателката за романа на Златко Ангелов
Антония Апостолова
Вехтошарят на спомени Алберт Бенбасат ни връща в миналото с "Изгубени вещи"
Сборникът му с разкази ни връща за кратко - осветявайки ги с мътното фенерче на паметта - към вещи и хора от едно минало, в които ние, читателите му, отдавна или дори изобщо не сме живели
Антония Апостолова
"Тежки елементи" - българска космическа одисея а ла Дъглас Адамс
Романът на Алеко Желязков е главозамайващо вселенско приключение с безброй изпитания и неочаквани обрати, грандиозни космически битки, телепортации и разклонения на реалността
Антония Апостолова
"Фигури" - феминистично-ураничната история на няколко забележителни жени
Във фокуса на вниманието са най-вече известни, макар и позабравени, личности от XIX век: математичката и астрономката Мария Мичъл, мислителката, критичката и феминистката Маргарет Фулър, автор на „Жена през деветнайсети век“ – нещо като декларацията за независимост на американските жени, поетесата Емили Дикинсън, скулпторката Хариет Хосмър, както и цяла плеада от техни съвременници
Антония Апостолова
"Нощта" - за смъртта на Бога и смъртта на човека сред непредставимото зло
Има някакво неписано правило, че малките книги тежат най-много. Такъв статут е придобила и "Нощта" на Ели Визел, която със своите 140 страници се е превърнала в задължителна класика при осмислянето на Холокоста и крайъгълен камък на колективната памет за този мрачен епизод от човешката история
Антония Апостолова
"Американа" на Чимаманда Нгози Адичи - един честен любовен роман на расова тематика
Висока литература, широка социална критика, задълбочено изследване на расата в Америка, Нигерия и Англия, ироничен разрез на три общества от три различни континента, имигрантски роман, точно прихващане на разговори от различни регистри, класическа любовна история
Антония Апостолова
"Ето ме" - много еврейска книга за малкия живот, отразен в трагедията на Авраам и Исаак
Още от заглавието си "Ето ме" (на ивирт - онова старозаветно "инени", което сме чували с дрезгаво-стъмнения глас на Ленърд Коен) заявява себе си като много еврейска книга, в която са заложени универсални библейски архетипи
Антония Апостолова
"Кaрай плуга си през костите на мъртвите" - романтичните идеи в романа на Олга Токарчук
Базови романтични жалони - свобода, природа, вечност, мистицизъм - намират място в сюжета. Една от достойнствата на тази книга е и, че създава много ярък глас - този на главната героиня
Антония Апостолова
"Лавър" - съвременно житие на каещ се грешник и роман за едновременността на историята
В основата на светостта стои грях, най-големите светци възприемат себе си като най-големите грешници, а в последните дни хората ще се спасяват само със смирение. Това дълбоко православно разбиране - и православното светоусещане изобщо - съвършено се въплъщава в протагониста Арсений
Антония Апостолова
"Нощ в Каракас" на Карина Сайнс Борго - помен за една страна, която вече е изгубена
Нещо друго прави впечатление при прочита на този мрачен, тревожен и песимистичен роман, в който - уви - няма катарзис, няма надежда, няма светлина в тунела за венецуелците. Той е писан не за родната публика, а за света навън
Антония Апостолова
"Три пиеси" на Нинко Кирилов: антифеминизъм и свят, разпаднат на бъбриви монолози
Трите пиеси в сборник се въртят около отношенията в съвременни двойки - и случили се, и неслучили се - статут, който непрекъснато е поставян под съмнение. Защото какво изобщо е осъществена двойка? Коя близост е легитимна? В кой свят - реалния или виртуалния - имаме повече възможности да бъдем истински?
Антония Апостолова
"Изхвърлени в Америка" срещу обвиненията, че е кафяв роман за бели читатели
Универсалното, за което този роман е, е „картела” на доброто. Именно човешката добрина е спойката, която гради свои връзки през паяжината на злото, за да стане онова, което може да ни преведе до едно по-хубаво място в живота
Антония Апостолова
Евреин, стар ерген, в криза - за алтер-егото на Ъпдайк в "Книгата на Бек" и какво общо има то с България...
Книгата е пълна с интелектуален заряд и сардоничен хумор, остроумни до фарс описания и изобретателни сравнения, очарователни езикови детайли и куп културни препратки, които ни въвеждат в американската литературна атмосфера от времето на писателя
Антония Апостолова
Романът "Улици и кораби.Gm" - за човеколюбивата проза на Иван Станков
С големите си теми, образния език и изящния стил, качеството на неговата проза не отстъпва по нищо на други български автори, за които се говори много повече, понякога незаслужено. Иван Станков разказва човешки истории с особено и сякаш позабравено и старомодно човеколюбие
Антония Апостолова
"Кожата е еластичната обвивка, обгърнала цялото тяло" - провокативна или непосоносима?
Мисля, че за последно подобно усещане изпитах именно на 15 с "История на окото" на Жорж Батай - може би това е възрастта, в която наред със смущението и погнусата изпитваш и странно хипнотично привличане и необяснима възбуда, а противното и сластното се редуват
Антония Апостолова
Изумителният "Малък живот" пренаписва историята на многострадалния Йов
"Малък живот" на Ханя Янагихара е забележителна книга, която прави нещо много трудно: взема едно преупотребено американско сюжетно клише - това за насилваното сексуално дете - и го превръща в шедьовър, напомнящ за големите американски романи от XX век
Антония Апостолова
"Опитът" на Русана Бърдарска - животът и съзнанието на обикновения човек в голямата литература
Получил се е огромен обем (повече или по-малко оправдан, тъй като на места може да ни се стори в ущърб на книгата), който е като рудник за вадене на цитати, афоризми, мъдрости, сентенции, дори лозунги
Антония Апостолова
"Жажда" на Естер Херитсен - защо тази книга (трябва да) ме измъчи
Ако и с вас се случи същото, то бъдете спокойни - това е правилната и здравословна реакция - спрямо студенината, безизходността, невъзможността за общуване, липсата на емпатия, личностните и социални дефицити, които ледено струят от нея и до края не ни дават възможност за катарзис
Антония Апостолова
"Ловци на пеперуди" от Константин Петров - разкази за крехкия човек срещу неизбежното
Здравословният, и донякъде старомоден, реализъм на този сборник, с неговите кротки човешки истории, успя да ме разсея и да ми донесе нормалност в момент, в който съзнанието ми е неспособно да се съсредоточи върху друго освен информационната истерия покрай корона вируса
Антония Апостолова
Рецензия: "Отблъскващо щастие", Гилермо Мартинес - разкази за необичайното, ирационалното, макабреното
Сюжетите тръгват привидно обичайно, но Мартинес майсторски усилва напрежението, предизвиква въображението да търси улики и да дебне за изненади, залага препъни-нишки на тревога, създава усещане за тиха лудост и играе умело със съмнението, а поантите често са резки криввания на реалността към абсурдното и невъзможното
Антония Апостолова
Рецензия: "Картата на Анна" на Марек Шинделка - магнитната сила на несъвършенствата във времето на Фейсбук
Както показва заглавието на книгата, животът на Анна бива сякаш картографиран чрез отделните истории. Най-особеното и оригиналното при този замисъл е не, че разказите са свързани, а това, че Шинделка извежда на преден план второстепенните герои
Антония Апостолова
"Чекмо" - българският роман на 2019-а: безподобен разказ за "живия живот"
Чекмо е герой, който бих сложила в традицията на бай Славе на Милен Русков и дори (да, изкушавам се) на бай Ганьо. Най-голямото постижение на романа е езикът, който е буквално отделно живо същество
Антония Апостолова
Рецензия: "Ти го каза" - интимната история на Силвия Плат и Тед Хюз в неговата фикционална изповед
Тази книга е поет риск. Защото до голяма степен е предизвикателство - и то от жена - към представителки на феминизма, превърнали посмъртно Силвия в своя икона, към онези, които демонизират Тед след смъртта, които се опитват да изтрият името му от надгробния й камък, които бойкотират четенията му и правят невъзможно всякакво разумно обяснение
Антония Апостолова
"Алкохолен делир. Литературни репортажи за Русия от XXI век" - потресаващо интимно пътешествие в сърцето на разпада
Онова, което си помислих още от предговора на тази книга - а той коварно ме разсмя преди тя да ме зашемети с усещането за абсолютен човешкия потрес - е, че тя трябва да бъде изписвана на страдащи от путинизъм и от вбесяващо погрешната диагноза "русофилство"
Антония Апостолова
"Бабини-ягини" на Любов Кронева - за действителността като по-страшната приказка
Повечето герои в тази книга са деца и тинейджъри, уязвими подрастващи същества, които животът подлага на прибързана, безстрастна и немилостива инициация. В какфонията на ежедневието те трябва да се научат да владеят неконтролируемия си вътрешен глас
Антония Апостолова
"Хотелът на спомените" на Златко Ангелов - расова семейна сага за либидото, което съзидава и руши
Респектираща е задачата на Златко Ангелов да разкаже семейната сага на няколко поколения през спомените. Той предлага и алтернативна гледна точка към близкото комунистическо минало
Антония Апостолова
"Глад" на Джамал Уариаши - роман, който ще изпита самите вас
В това интелектуално постмодерно четиво Джамал Уариаши прилага всевъзможни литературни хватки, разказва за няколко десетилетия и поколения от XX и XXI век и ни отвежда от комунистическа Будапеща през хуманитарните лагери на гладна Етиопия до съвременен Амстердам. На фона на всичко това авторът успява да пресъздаде и една трагична любов
Антония Апостолова
"Неутешимите" на Казуо Ишигуро - роман-сън, великолепна гавра, хипнотичен шедьовър
Повествованието е изградено именно като сън, или по-скоро кошмар, откъдето може би идва и неудобството при четене, усещането за клаустрофобия, несигурност и безпътица. Странностите в изграждането на сюжета, гледната точка, времето и пространството съдействат за това усещане за сън, от който не можем да се измъкнем
Антония Апостолова
"Нормални хора" на Сали Руни – роман за насилието и любовта по марксистки
Едно от първите неща, които си помислих за този роман, е че той е именно роман за насилието, в най-различните му форми, - най-малкото заради огромната социална преса на нормалността
Антония Апостолова
"Потъване в мъртво море" - писане без дъно
"Ще ти разкрия източника на болката. Ще ти я причиня пак, защото не искам да живея сам със собствения ужас на неразказаното чувство. Това е жестока литература...", пише Димитър Щуров
Антония Апостолова
Рецензия: "Някой си господин Пекелни", Франсоа-Анри Дeзерабл - по следите на литературните първообрази
Романът задава фундаменталните въпроси за смисъла на литературата, достоверността на първообразите и природата на паметта. Той се нагърбва с въпроса кое е литература и кое не, тръгвайки по стъпките на един бегъл герой
Антония Апостолова
Рецензия: "Крехко равновесие" от Рохинтън Мистри - пачуърк на Индия от 40-те до 80-те
Ако обичате човешки истории, които въздействат на базовите емоции, ако си падате по романи като тези на Халед Хосейни, ако искате възможност да съпреживявате, прочетете този роман. Въпреки че ще трябва да простите много писателски трикове, историята в "Крехко равновесие" ще ви държи в напрежение докрай
Антония Апостолова
Рецензия: "Дни на самота", Елена Феранте - монолог на сломената жена
Чудовищно талантлив моноспектакъл, "Дни на самота" предлага хиперреалистичен портрет в безпощадно близък кадър на напуснатата и сломена съпруга, който не ни не дава възможност нито за миг да се разсеем и да отдъхнем, а ни прави съпричастни на процесите на неконтролируем личностен разпад
Антония Апостолова
Два романа на Макс Блехер - болезнено личен екперимент с (не)реалността
Единият проследява летните спомени от едно детство и юношество в малък румънски град, а вторият, по определението на самия Блехер, представлява нещо като дневник на болния за живота във френски санаториум (място, където самият Блехер се е лекувал) и нарежда книгата сред редица големи образци в тази традиция
Антония Апостолова
Рецензия: "Децата на войната", Варужан Восганян - абсолютно задължителен източноевропейски роман
Този изключително румънски, от една страна, текст същевременно надскача националните граници, за да направи съпричастни няколко поколения от региона чрез сходните им спомени и преживявания за следвоенните години, комунизма и прехода към демокрация
Антония Апостолова
Рецензия: "Струни", Радко Пенев - "Нищо не може да смекчи острите ръбове на истината"
Съчетанието между мъжкия, директен и реалистичен стил на Пенев и въпросния сюжет водят до разтърсващ за човешката съвест резултат. Нещо повече - авторът постъпва почти коварно с читателя, като го предизвиква да избира между три вероятни от много възможни финала
Антония Апостолова
Рецензия: "Жената от Йерусалим" от А.Б. Йехошуа - роман за човечността и за достойнството на всеки един живот
Искрен и правдив е социалният портрет на Израел към времето на написване на книгата, който писателят рисува. Йехошуа поставя на дневен ред социалното равенство, отношението към чужденците, баналността на терора и достойнството на жертвите
Антония Апостолова
Рецензия: Сборникът "Моят едипов комплекс" от Франк О'Конър - задължителен за библиотеката ви
Сборникът от над 600 страници на изд. "Лист" е повече от представителен - не само за творчеството на писателя, но и за самия него, предвид факта, че доста от преживяното от О'Конър е намерило място в сюжетите му
Антония Апостолова
Рецензия: Мара Белчева и картината на Тулуз-Лотрек в "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова
"Бал в Мулен Руж" е кръстен на едноименната картина на Тулуз-Лотрек, като в романа мистериозната дама в центъра на платното се оказва пра-пра-пра-баба на героинята от съвременната сюжетна линия. Нещо повече - в миналата нишка срещаме не кой да е, а самата Мара Белчева
Антония Апостолова
Рецензия: "Амстердамски блус" от Арнон Грюнберг, сравняван със "Спасителят в ръжта"
Написан едва когато Грюнберг е на 23 години, "Амстердамски блус" минава за автобиографично произведение и ползва писта, по която са се пускали други значими писатели. Във всеки случай комбинацията от еврейския произход на автора (резултатен литературен материал а ла Уди Алън), безцелното лутане из живота, многото секс и алкохол, винаги работи
Антония Апостолова
Рецензия: "Пиле, змия, звяр и дюля", Петко Симеонов - магически реализъм по български
Текстовете предлагат една смесица от местен магически реализъм, някак народен и битов, от добродушно пикантен хумор, от игрива ирония и смела сатира, както и от разчупена сюжетност, която лакътуши подир всички разказвачески приумици
Антония Апостолова
Рецензия: "Смъртта на речния водач", Ричард Фланаган, и неудържимата река на миналото
"Смъртта на речния водач" е преди всичко книга за провалите и загубите: на голямата любов, на живота на детето ти, на илюзиите за корените и идентичността (и на неприемането и срама от нея), и в крайна сметка - на самия живот
Антония Апостолова
Забележителният Гайто Газданов - три романа на нивото на световната класика
Опирайки се на класическата руска традиция, Газданов търси и открива свой собствен литературен път, свой авангард, своя поетика. Забележителна е способността му да фиксира психологическите състояния на героите си и да изгражда релефна карта на душевната чувствителност
Антония Апостолова
Рецензия: "Свещите изгарят докрай", Шандор Мараи
Изумително е как само в 160 страници е изградена толкова въздействаща, плътна, жива, психологически наситена история, при положение че повече от половината от нея е представена под формата на монолог
Цветелина Марева
Рецензия: "Югославия, моя страна", Горан Войнович - паметта като проклятие
Роден в Хърватия, с баща от Войводина и майка словенка, семейството на Владан е умален модел на Югославия, в която всеки е отвсякъде, но говори общ език. Разпадът на семейния порядък и на общата памет на различни памети отразява разпада на самата федерация
Антония Апостолова
Рецензия: "Полето", Роберт Зееталер - истории с гласовете на мъртвите
"Полето" звучи с много гласове. В разказите на мъртвите изпъкват жалоните на живота, които много често - както несъзнателно се оказва - са именно моменти с потресаваща мимолетност, крехки детайли с болезнена недълговечна красота, които случайно сме забелязали, но които са останали вклинени в паметта ни по-силно от мащабните събития
Антония Апостолова
Рецензия: "Хроники на неведомото", Николай Терзийски - ненаситната утроба на неведомото
С втората си книга "Хроники на неведомото" Николай Терзийски определено се оформя - поне за момента и лично според мен - като изключително нишов автор. Единствените ми притеснения за романа имат връзка със съвременната и бъдещата линия в него
Антония Апостолова
Рецензия: "Продавачът на вестници и цигари", Роберт Зееталер
Да се пише роман за втората световна война е истинско предизвикателство именно поради огромното количество литература по тази сякаш неизчерпаема тема. Да се направи това по различен и дори "свеж" начин обаче е съвсем друго
Антония Апостолова
Рецензия: "Сивият мъх сияе", Тор Вилхялмсон - Исландия от 19 век в сюрреалистично видение на поет
Природата в този роман е навсякъде. И бива обрисувана напоително, непрекъснато, до пренасита, като описанията й неизменно се редуват с моментите на сюжетно действие и буквално са обраснали около него - подобно на сивия мъх, който сияе
Антония Апостолова
Рецензия: "Дневник на една изневяра" - археология на паметта, любовта и времето
Романът "Дневник на една изневяра" на Емилиос Солому е стратиграфска експедиция, която главният герой - знаменит професор по археология - извършва този път в собствената си душа, завръщайки се на мястото, свързано най-силно с професионалната му слава и любовта му
Антония Апостолова
Рецензия: "Дарът" на Невена Митрополитска - за общото между "Жизел" и ин витро инсеминацията
Малко са съвременните български романи, които засягат актуални в обществото и необговорени литературно социални теми, а "Дарът" на Невена Митрополитска е може би единственият, поне доколкото ми е известно, посветен на проблема с изкуствената репродукция - проблем, който засяга все повече двойки у нас
Антония Апостолова
Рецензия: "Смисълът на живота", Тери Игълтън - за смисъла като въпрос, отговор или 42
Игълтън проследява как "големият въпрос" е тревожел умовете ни в исторически план, като разглежда края на викторианската епоха, противопоставена на модернизма и постмодернизма. За целта разсъждава как трите основни стожера на смисъла - религия, култура и сексуалност - постепенно са променяли ролята и значението си, отваряйки място за ерзац и фалшиви ценности
Цветелина Марева
Рецензия: "Топи се", Лизе Спит - или за колко дълго се стопяват спомените
Голота, сурово месо, изпражнения, буца лед: бихте ли повярвали, че от тази комбинация може да се получи впечатляващ дебютен роман? "Топи се" на фламандската авторка Лизе Спит създава внушителен голем от тези базови, тленни, нетрайни елементи, за да ни убеди тъкмо в противното - че "временното трае дълго"
Антония Апостолова
Рецензия: "Бегуни" на Олга Токарчук и всепроникващата метафора на пътуването
Романът изцяло излиза от жанровите стандарти, за да се превърне сам в едно пътуване, което разказва за пътуването. В една инвентаризация на пътешествието, от една страна, и от друга - на човешкото тяло - този съвършено опакован багаж, с който сме снабдени за пътуването си през живота
Антония Апостолова
Рецензия: Дулсе Мария Кардозо, "Всичко това е любов" - разкази за любовта по много (не)възможни начини
Привидно коварно е името на сборника, защото повърхностният прочит може лесно да заподозре грешка или пък откровена провокация към читателя: просто тези разкази са като че ли далеч повече за човешката жестокост, уродливост и странност, отколкото въобще за любовта
Антония Апостолова
Рецензия: Або, "Поводи за връщане" - един българин космополит по пътя
Дебютният роман на Або може да се чете като пътепис, като дневник, като хибрид между фикция и документалистика, а защо не дори и като приключенски роман за пътуванията му в Перу и Боливия
Антония Апостолова
Рецензия: Георги Тенев, "Балкански ритуал" - трудна, сложна и мащабна книга
Романът е пътуване в пространството и времето, заплитащо и разплитащо връзки, в които Тенев е включил множество главни и второстепенни герои и редица сюжетни линии. Те са част от един внушителен по мащаб контекст, разкриващ авторовата ерудиция в най-различни сфери
Антония Апостолова
Силвия Недкова за "Задругата": Българският приключенски роман се завръща
Романът на Добри Божилов би трябвало да се приема така, както приемаме „Айвънхоу“ и Робин Худ – като художествена измислица, която има за цел да ни забавлява (на места до спонтанен смях), а не да ни образова
Силвия Недкова
Ако сте фен на сайта и го четете редовно - подкрепете го, той зависи от вас.