Дебютният роман на Або може да се чете като пътепис, като дневник на пътешественика, като личен дневник, като хибрид между фикция и документалистика, а защо не дори и като приключенски роман в XXI век.
==
Още млад, той вече носи ореола на космополит, живял на четири континента и обиколил куп екзотични страни по начин, който излиза напълно от рамките на класическия туризъм. В този съвременен вариант на “По пътя” пътуващият вече е човек на света.
==
Формално романът е разграфен по дати като дневник и проследява престоя и пътуванията на Або в Перу и Боливия, като в него има припомняния и за други места и случки, както и много разсъждения за света и хората.
==
Книгата е написана в лежерен, непринуден и силно четивен стил, с много (само)ирония и хумор и хигиенична доза откровеност. Всъщност на моменти избухвах в силен и искрен смях - и то на места, които не са толкова смешни, колкото - през погледа на западен наблюдател - пресъздават по забавен начин цветисти до абсурд картини от онзи “приемен” свят.
==
**Когато човек си тръгва, трябва да посее поводи за връщане - **
==
това е сякаш мотото на едноименната книга, и въпреки, че това обещание остава неизпълнено (и вероятно докрай ще остане) за много от посетените места, то отразява нагласата на едно поколение, което “не бройка” света и забележителностите му, а минава през него със съзнанието, че той е отворен и достъпен и завръщането е на един билет и едно спонтанно решение разстояние.
==
Без да искам да генерализирам, поне откъм българския си произход Або е представител на поколение, израснало в годините след комунизма, едно от първите, пред които светът е бил отворен и позволен.
==
В глобален план това е поколение на дигитални номади, бакпакъри, доброволци в различни международни организации - каквито са и самият Або и приятелите му в Перу, където всъщност са, за да преподават на местни деца. (Работа, представена впрочем критично от него, що се отнася до нейната организация и ефективност, което е друга тема. Тя обаче е повод именно за подобен обмен на културни различия и търсене на общ космополитен знаменател.)
==
**За такова поколение свързването със света и хората му е естествен и здравословен инстинкт. **
==
Една от мерните единици на това пътуване е именно сприятеляването, а герои в романа са всички други младежи, с които Або споделя пътя, работата и премеждията си, както и всички местни хора, с които се сближава и влиза в контакт, “вслушан и вгледан” в техните истории и привички.
==
Гласът на този пътешественик е едновременно анти-колониален и анти-консуматорски, както сам той многократно изтъква, но същевременно със съзнанието, че идва от и принадлежи на друг свят, който често си позволява да гледа и съди евроцентрично. Багажът му съдържа най-необходимото, но сред него е дебитната му карта, той не се страхува да пренебрегва удобствата, но все пак ги цени и има яснота как би могъл и как не би могъл да живее в дългосрочен план, свързва се силно с местните, но прави ясно разграничение между техните и своите привички и начин на живот, като не се срамува да изрази недоумение.
==
Във връзка със съзнанието за евроцентричността, заразила поне донякъде гледната му точка, Або илюстрира преноса на своя западен свят в най-отдалечните кътчета на света със стадион, който вижда в малко селце на инките - “зелено каре от бъдещето, стоварено там, където времето е спряло”.
==
**И така. Този пътешественик се придвижва напред и с план и според ситуациите, **
==
намира ad hoc решения, променя в ход намеренията и желанията си. Той гледа на света прагматично, но и романтично - и най-вече искрено. Способен е да си признае, че прословутите линии на Наска са му скучни и не ги намира за нищо особено, но да прекара часове с поглед към звездното небе на южноамериканската пустиня - като малък принц. Способен е разумно да се откаже да види известен вулкан на броени метри от него заради физическа невъзможност да продължи - може би именно заради съзнанието, че светът принадлежи на това поколение, достъпен е и винаги може да бъде видян отново - или пък заменен от толкова други места, които чакат да бъдат открити.
==
Самоироничен и осъзнаващ слабостите си, разказвачът Або успява да пише забавно за тях - като например за хипохондрията си, с която пътуването може да бъде изпитание - но не и такова, което да го възпрепятства. Както споменах, макар понякога да прави усилия на ръба на силите си, пътешественикът в този роман не на всяка цена настоява да види всичко и е способен на критичен поглед дори към най-велики образци на световното културно-историческо наследство.
==
Такъв вид наблюдател съчетава едновременно и възможно най-непредубеденото и отворено към света наблюдение, и способността за оценки, лишени от излишна и куртоазна политическа коректност - един здравословен микс от свобода и спонтанност, и същевременно от дисциплина - физическа, ментална и емоционална.
==
Або разказва без заблуди, с предусет за тленността на красотата, със съзнание за ограничеността ни във времето и Вселената. Впрочем “Имам смелостта да греша” е другото мото в книгата, чието повествование може да се възприеме и като комедия от грешки.
==
Като забележка бих посочила само някои не съвсем добре редактирани езиково места в книгата, но пък ако приемем това като дневник, то това би било някакво обяснение.
==
В заключение, това е определено една любопитна книга, която бих препоръчала на онези, които искат да пътуват и чрез книгите.
