Рецензия: "Висока облачност", Оля Стоянова

Страшно се радвам, че макар и късно, попаднах на прекрасния сборник с разкази “Висока облачност” на Оля Стоянова. Фината драма в тези 21 текста е с ниски и приглушени тонове, но тъканта й е като на високите облаци - поради голямата им височина тяхното движение е бавно и незабележимо, но ако се вижда с просто око, предвещава влошаване на времето. Тази лека и уж проходима материя крие камерни човешки бури.

==

Оля Стоянова е майстор в създаването на наситена атмосфера и особено настроение с минимални средства, с минимум, но точни описания и краски, в междуредията на действията и диалозите. Езикът на авторката е толкова премерен, че сякаш е отсипан с капкомер на точни дози. Нищо в него не дразни храносмилането, нищо не натежава, нищо не е в повече или пък напротив - недостатъчно. Впрочем това са може би българските разкази, които най-много се доближават до световните образци в любимия ми жанр на “разказите, в които нищо не се случва”. Уж, разбира се.

==

Оля Стоянова е майстор и на онова, което бих нарекла отворена поанта.

==

Тя идва обикновено в самия край на разказа и едновременно дава яснота и оставя многоточие. Смисълът, който героите търсят, са като двойката красиви, приказни коне, които мъжете в “Двойка” напразно издирват и които само определени хора в определен момент, с определена нагласа и душевност успяват да съзрат в далечната мъгла.

==

Мнозинството от тези разкази като че ли споделят общи белези: следват много сходна композиция, написани са в сегашно време, прекъсвано от реминисценции в минало, покриват кратък отрязък от време, разказвачът уж е скрит, но от време на време дава заявка за себе си и за ограничеността на наблюдението си, героите рядко носят имена, като обикновено са той, тя, мъжът, жената, и са индивидуализирани с критичен минимум от подбрани характеристики, които да ги отличат (впрочем понякога тази игра на местоименията води до обърквания кой точно е “той” в поредния абзац).

==

**Бих определила тези разкази като ситуационни, **

==

тъй като в общия случай са структурирани около малка случка/ситуация. Тя обаче отваря врати към вътрешни или други сюжети, които остават необговорени, ала чието присъствие внезапно придобива далеч по-важно значение.

==

Още нещо за героите. Те като че ли принадлежат на общ кръг от познати, често около 30-годишни, с професии и хобита, които биха ги поставили в споделена социална и обществена среда. Тяхната трудна отличимост един от друг дори в посочените лаконични различия не дразни и не затруднява, а като че ли в случая придава спойка на книгата. Много от героите са (от)дръпнати, оттеглени в себе си, скептични, понякога враждебни, неспокойни, измъчвани от вътрешни напрежения със себе си или с близките си.

==

**Височината е особена категория в тези истории. **

==

Тя присъства съвсем буквално и натрапчиво и в заглавията на много от разказите, и в сюжетите им - чрез планината и гората, чрез героите, които имат общо с алпинизма и планинарството, чрез посоката, която много от тях следват: нагоре към върховете, към изгубеното в планината село, към стъклата на небостъргачите, отразяващи въобразена реалност, към върха на сградата, където е кацнал самоубиец, канещ се да скочи, към метеорологическата станция, в която живее саможив влюбен, към обраслото манастирско гробище, към вселената, в която се вглеждат астрономите.

==

**В тези разкази съзрях и следването на два противоположни процеса. **

==

Единият е на обезчовечаването, на подмяната на стойности. Например “къщата на влюбените” се превръща в недвижим имот, а историята на семейството в нея - в средство, което да я продаде; запустялото село с природата около него - в място за безогледен добив на дървесина; човешкият живот - в статистика и новина от черната хроника; изгубената приказно красива двойка коне - в бизнес проблем, от който се губят пари; съвестта - в повтарящ се сън, чиято магия гледачка трябва да развали; животните - в тестови екземпляри; дребните био ябълки, отглеждани естествено и с любов - във възможност за скъп био продукт и т.н.

==

Тече обаче и обратния процес на остойностяване на малкото, делничното, случайното. Така отсъствията внезапно се разкриват като присъствия; купуването на сладкишите на арабския майстор, влошени заради тъгата му са възможност да се доближиш до нея; отразеното високо по сградите на София е алтернативна география; нежеланият подарък от близък е внезапно отбранявана собственост на връзката с него; грубостта към хората е милост към животните и опазване на чистотата; пътните знаци са указания за самия живот; познаването на билките става път към тайните на човешката душа, разказаната история - към неочаквана подкрепа и съпричастие, порутената гробищна църква - към благодарност пред Бога, лишена от тщестлавие.

==

Препоръчвам тези разкази, които се четат бързо и доставят максимално наситено удоволствие от добрия език и близките до всеки от нас сюжети.