Рецензия: "Отклонения наесен", Чавдар Ценов - отклонението като път навътре

Именно отклонението е основната спойка, онова, което центрира сборника на Чавдар Ценов “Отклонения наесен” (изд. “Жанет 45”). Петте разказа в книгата разчитат на него, на изненадващото обстоятелство или посока, на престъпването в забравеното или непознатото, на минутното разсейване, колебание, отстъпление и като цяло на неочакваното отделяне от “правия път”.

==

Този “прав път” всъщност носи обратната конотация. За героите на Ценов той се е превърнал в удобната инерция, прагматичната рутина, приспаната съвест, изгубената видимост на стъпките, онемелия вътрешен глас, недочутото сърце.

==

Пукнатините, които сюжетите отварят в ежедневието на тези малки, обичайни, средностатистически, почти безлични хора, предизвикват течение, спускат ги във водовъртеж от съмнения, от спомени и чувства, от носталгия и равносметки. Напомнят им за отклонението от самите нас, от предназначението и същността им, и ги приближават на главозамайваща близост до истината. Водят до разтърсване, наместване, осъзнаване и възможност за промяна, докато още съществуват. Много от героите като че ли носят нещо убито-сиво, смачкано, кафкианско, а преображенията им напомнят на “метаморфозата” (някъде авторът си служи с фантастичното и гортеската, за да я онагледи).

==

Впрочем отклонението бива използвано от писателя и на ниво структура, като текстовете му изобилстват с “отклонения” от чистия, стандартен сюжет.

==

Чрез вметки, лирически отклонения, разсъждения, спомени и реминисценции авторът засяга куп проблеми от дневния ред: абсурдната, раздута и неефективна администрация, социалната бедност, патриотарщината и имиграцията, проблема с бежанците, краха на КТБ, агресията на футболните агитки, неграмотността, състоянието на медиите, протестите и прехода като цяло, и т.н. В този смисъл той вероятно би бил четен най-пълноценно от преките си съвременници. Разказите на Чавдар Ценов са болезнено злободневни, актуални, те буквално черпят материал от медийния поток и общественото ни пространство. Авторът майсторски, с вътрешно, но достатъчно отстранено вглеждане и интелигентна ирония, пресъздава ежедневното, битово-административното, институционалното, чиновническото.

==

В първия разказ държавен служител на възраст - типичният порядъчен и изпълнителен екземпляр - изведнъж буквално изгубва пътя към работата си, нещо повече - самата си способност да вижда каквото и да било зад себе си, щом се обърне и се опита да се върне назад. Липса с огромно символно значение в сивия му живот, който споделя с майка си, живот, чиято епитафия би звучала така: “глътнали са го, изплюли са го”. Празнота, в която обаче се прокрадва дъха на висините над бита. В своето сепване той предприема серия от необичайни за себе си действия, взема си болнични, загубва се в пазар, спира да разбира езика на хората, полазен е от многокрак мастикариум, среща първата си любов, бива нападнат и катастрофира в… птици, докато не спира да разсъждава за какво ли не - за абсурдната си работа, за бюрокрацията и корупцията, за везните на Темида и собствения си провал да се задоми и живее различно.

==

Във втория разказ откраднотото колело на дъщеря му предизвиква у критичен и самомнителен журналист разбуждане на собствената съвест, докато той си спомня за “гредата в собственото око” и разсъждава за онова, което ни се случва, като за наказание или поне като покана за опомняне.

==

В третия разказ “наказанието” и отнемането, липсите и неосъщественостите като че ли са производни на самите нас, на неготовността ни, на самопричиненото от нас в нашата самоувереност. В него маргинална млада актриса се опитва да се вживее истински в образа на бездомница, за който напрегнато се подготвя, докато същевременно полага усилия да съживи пропуснатия шанс за споделена любов.

==

В четвъртия разказ обигран и хитър общински секретар, типичен съвременен номенклатурчик, разбира по драматичен за него начин какво е имал през цялото време буквално пред очите си и си припомня начините, по които несъзнателно се е опитвал да компенсира липсата му.

==

В последния самотен възрастен мъж трябва да се сбогува вътрешно с внука си и да приема от една страна и провала на обучението в “патриотизъм”, което е дал на момчето, и неговото евентуално заминаване за чужбина.

==

В заключение, това е книга за услужливото забравяне, за прегърнатите удобства, за неизиграните роли, за отменените избори - докато онова малко камъче не ни препъне и не обърне колата ни, предизвиквайки така необходимата катастрофа.