Възкресение или оскверняване извършва археологът, който разравя пластовете на едно далечно и чуждо минало, за да го възстанови и същевременно разчлени парченце по парченце, костица по костица? Не правим ли същото, когато се ровим в паметта по следите на собственото си минало? Засипани сме от времето, което се стели над нас и посипва всичко със забрава, също както пръстта посипва останките ни.
==
Романът “Дневник на една изневяра” на Емилиос Солому е стратиграфска експедиция, която главният герой - знаменит професор по археология - извършва два пъти: веднъж професионално в младостта си и веднъж - в собствената си душа, завръщайки се след години на мястото, свързано най-силно с научната му слава и с любовта му.
==
Очакванията, възбудени от заглавието, - че това е само интимно-еротична ретроспекция за една поставена на изпитание връзка, се оправдават обаче само частично. Романът е многопластов и разчита на много повече от тази своя линия.
==
Впрочем най-силното качество на тази книга не е сюжетът - той (преднамерено) е един от най-човешките, прозаичните и повторимите: изневярата, “смяната” на любимата, откриването на любовта подобно на ценна находка и съответно цената, която трябва да се плати, като дан към огледалната повторимост (и реваншизъм) на съдбата.
==
Скелетът на убита преди пет хилядолетия млада жена възпламенява въображението на още младия професор Йоргос Дукарелис, а споделената находка разпалва взаимните им чувствата с една от археоложките. Положението на професора обаче е комплицирано, тъй като вече е омъжен. Десетилетия по-късно той се завръща на о-в Куфониси - цикладския остров, където са се случили събитията - в разгара на нова лична трагедия, чиято мистерия се изяснява чак в последните страници. Романът проследява в сегашно и в минало време двете времеви линии, подсилвайки видимостта на разликите, настъпили в живота на професора и на самия остров.
==
“Дневник на една изневяра” е преди всичко пътуване във времето, което - уви - като че ни довежда до същото място, на което всички се връщаме/озоваваме.
==
Лично за мен най-ценното в този роман бяха забележителните описания на цикладските острови, на природата и островитяните, както и фикционалната възстановка на живота на младата жена отпреди хиляди години, която професорът гради в съзнанието си. Езикът на Солому е изключително картинен, поетично магичен, чувствен и меланхоличен. Той успява да пресъздаде безподобните гледки, дишането на морето, полъха на бриза, бездната от съзвездия в необезпокоеното от света нощно небе, уханието и трепета на Егея. Авторът съживява декори от древни трагедии, пейзажи от Омировия епос, изпълва текста с богати митологични и културни препратки. Имената на героите в тази съвременна драма говорят за себе си - Антигона, Касиопея, Исмена, Мария…
==
Може би най-неизбежното прозрение на този роман е, че макар външният свят да се е изменял през хилядолетията, промяната не е докоснала вътрешността ни, човешката душа е останала неизменна, с все същите тревоги и страсти, с първичните си инстинкти и усещания. Че по този начин миналото и сегашното са изначално свързани и се докосват през пластовете на времето.
==
Както и, че може би онова усещане за присъствието на божественото около нас, така осезаемо на острова (за богатството на тази метафора няма смисъл да говоря), е всъщност бъдещият поглед на някой друг, някой като археолога, някой като самите нас, към собствения ни пласт във времето, в което е застинало вътрешното движение на духа ни, очакването да бъдем слепени като парчетата на делва, да бъдем отново изпълнени със смисъл за вековете.
==
“В началото бе прахът”, разсъждава професорът. Но още учи студентите си, че: “С всяко наше действие на практика разрушаваме каквото е оцеляло от този прежен живот и колкото и старателно да документираме, пак ще отразим само онова, което ние самите сме сметнали за важно”. Етиката на археологията е въпрос и към човешката му съвест.
==
Впрочем впечатляващи са познанията на Солому по археология, богатата терминология, с която борави, любопитните факти, които ни разкрива за миналото на цикладската островна група и за ежедневието в работата на една археологическа експедиция. Плът на този роман дават и многото политико-исторически отпратки - към гражданската война и диктатурата на полковниците, към стария конфликт между консервативното и лявото/анархическото в Гърция, към някои от събитията на 80-те.
==
Силно изявен е и конфликтът между островното и континенталното, между големия, зноен и хаотичен град като Атина и недокоснатото природно място, живяло векове по почти непроменен начин, където днес - донякъде и по вина на професора - цивилизацията необратимо настъпва неканена, за да завладее и промени порядките и хората. Ценни са описанията на ежедневния живот и характерите на Куфониси, където нищо не е същото, когато проф. Дукарелис се връща.
==
Единствената някак натрапена и недовършена нишка в тази книга остава криминалната, въпреки че романът няма нищо общо с трилър. Нейната стъписваща жестокост остава несвързана с останалия текст, макар донякъде и да може да се тълкува като възмездие. Впрочем следователят, който разпитва проф. Дукарелис, използва същия метод на “разкопки” като него в опитите си да стигне до истината.
==
В заключение: “Дневник на една изневяра” е красив роман за едно красиво място, пътуване в съзнанието и паметта, както и в миналото на героя и на мястото на действието. Обърнете му внимание.
