Франк О’Конър. Цяла - макар и строго ирландска - вселена. Много трудно се пише само един текст за подобен обем от произведения - а и не препоръчвам на читателя да погълне книгата наведнъж, както направих аз. Удължете и разредете удоволствието.
==
Сборникът от над 600 страници на изд. “Лист” е повече от представителен - не само за творчеството на писателя, но и за самия него, предвид факта, че доста от преживяното от О’Конър е намерило място в сюжетите му. Преводът на Иглика Василева пък е чутовен и е истинско удоволствие, което ни приближава да тази патинирана разказваческа школа.
==
_Някои факти: Още съвсем млад О’Конър влиза в ИРА като част от бойна група по време на Ирландската война за независимост. Заловен е и лежи в затвора. Впоследствие работи какво ли не - учител по ирландски език, театрален режисьор, преводач и библиотекар. Влиза и в литературните среди и става член на борда на директорите на театър Abbey в Дъблин, после и негов управляващ директор, но по-късно напуска. През 1950 г. заминава да преподава в САЩ и много от неговите разкази се появяват в „Ню Йоркър“. _
==
**Неслучайни и напълно справедливи са сравненията на ирландеца с руските майстори **
==
на късия разказ. Лично аз откривах у него ту Чехов, ту Бунин, ту любимия му Тургенев и т.н. Ненужно е обаче да го сравняваме просто за да го отличим. О’Конър е самостоятелна величина и при това е изключително ирландски автор, а Ирландия - нейната провинциалност и беднотия, нейният типичен пейзаж, нейните партизани и свещеници, онзи битов и всепроникващ католицизъм, порядките и типичните черти на лицата й - са изпълнили страниците на тази книга. Фин и правдив художник, О’Конър пресъздава изключително атмосферно бита, обстановката, къщите, физиономиите, както и особената ирландска природа - с нейните хълмове и скали, поля и ниви, дъжд и прихлупено небе.
==
Във всеки разказ има една простичка история, но както е при големите писатели, нейният релеф не винаги е ясно изпъкнал, нито пък целта на разказа е историята сама по себе си. Тя се разкрива с до крайност овладяно сюжетно майсторство, със затрогваща човечност в психологическото обрисуване на героите, с висш пилотаж в невидимите реплики, които прозират зад диалозите и понякога ни карат да чуваме екзистенциално-философски дебати там където върви най-простичък житейски разговор. В повечето текстове на О’Конър има една недоказаност, която оставя разтърсващ или потискащ, забавен или тъговит, но винаги дълготраен послевкус. Той позволява на героите си сами да говорят чрез техните жестове, интонации, недоизказаности, странности в поведението.
==
**Сред основните теми в творчеството на О’Конър **
==
са… всъщност те са толкова много: отношенията между мъжа и жената или в семейството, съзряването и остаряването, смъртта и преходността на човешкия живот, патриархалното безвремеие, тегобите на провинциалния живот и бедността, силата на приятелството и дребните човешки жестове с голяма сила, честността и лъжата, изпитанията, съмненията в човешката душа и екзистенциалните въпроси, които си задаваме, без дори да го съзнаваме или да сме дорасли за тях, дилемите пред съвестта и дълга, вярата и институционалната религиозност, илюзиите, които природата подхранва у нас, за да ни вкара в коловоза на рутината, неповторимостта на преживяванията, успиващият дълг и революцията като състояние на живост. В разказите често присъстват и състояния като битовто пиянство и домашното насилие, което понякога самите жертви бранят.
==
**Героите на О’Конър са - нека използваме клише - (уж) “обикновени хора”. **
==
Те носят почти едини и същи, повтарящи се до безкрайност генерични имена като Нед и Тод. Те са бедни и неуки и говорят на диалект или пък обратното - гордеят се с някакъв сой и градски обноски. Те са изгубени между града и провинцията, в безсмислието и рутината, в логиката на различните порядки, на които трябва да угодят, или на жертвите, които трябва да направят, в своите собствени ограничения и пречки. Или пък са дръзки, търсещи смисъла, предизвикващи общността, устояващи своето.
==
Тази _общност _в разказите на О’Конър е сама по себе си същност. Често силата на нейните родови и съседски връзки е по-силна дори от тази на закона и морала, а престъпниците в нея биват бранени от справедливото законово наказание в името на честта й. Тази плътна, патриархална, провинциална общност поема справедливостта в свои ръце и я превръща в относителна категория.
==
В същото време О’Конър (особено в т.нар от мен военни разкази, в които се позовава на собствения си партизански опит) описва и злополучното разделение в тази общност по причина на ирландската гражданска война и борбите за независимост. Тези разкази представят чудесно безумието на този изкуствен разрив - изпитание за довчерашните съседи и приятели, които сега трябва да скандират различните имена на своите лидери и да се избиват. О’Конър разкрива липсата на реципрочност между приятелството и бойния дълг, цялата дилетанщина и наивен инфантилизъм на борбата, тривиалното лице на войната, намесата й в дома, дребните разделителни линии, които са буквално комични понякога (като оркестърът от добре свирещи заедно музиканти, които са политически противници - алюзия за самата Ирландия по онова време). Разделението, което често носи смърт, е някак битово, простосмъртно, банализирано, лишено от героизъм освен в малките човешки жестове (като например онзи атеист, който започва да се моли за убития си пленник, към който се е привързал). О’Конър кара героите си да възкликнат: “Проклет да е денят, в който чухме за Редмънд и О’Брайън. Преди това си живеехме щастливо”.
==
**Първите разкази от книгата пък са “детски” **
==
Героите са деца, които разказват през своята невинна, но забавна и пълна с въображение и простодушна ирония гледна точка за ролите в семейството, за войната, за любовта, за вярата. Лари например е любознателно и чувствително дете, което ревнува силно майка си от баща си и предпочита отново да има война, за да може бащата да замине и да ги остави насаме в блаженото им ежедневие. В друг разказ, за случайността на идентичността, малкият герой подлага на “научно-исторически подход” родителите си, тръгва по следите на алтернативните връзки в живота им и на пропуснатите възможности да има други родители и сам той да бъде друг. В един от любимите ми детски разкази момче кани героя да наблюдават тайно от прозореца спалнята на млада двойка, но вместо очакваната сексуална сцена пред тях се разкрива затрогваща гледка към красотата на обикновения живот (която оставям в тайна).
==
Друго дете пък намира неочаквана подкрепа от свещеника в първата си изповед на “ужасни” грехове, от която толкова се страхува. О’Конър открехва прозорец към обсесията на католицизма от греха и наказанието и онова, което този тип мислене причинява на детската психика, както и тънкото лицемерие, което развива у невръстните умове. Въпреки това много от героите на О’Конър са свещеници или хора на вярата, които носят симпатични, човешки, дори необичайни за ранга им черти, може би именно защото са изправени пред съмнения, морални дилеми, вътрешни гласове.
==
**А жените, о, жените! Те са може би сред най-силните образи на О’Конър. **
==
Банално насилвани и потиснати, лицемерни или жертви на провинциална чест, дръзки и предизвикателни или прикриващи така неувереността си и тежестта на отредените им очаквания, смели участници в борбата, с разклатен морал или благородни, удавени в брака или приели монашеството, възрастни или току-що разпъпили, загадъчни и уязвими или по детски буйни, котви за мъжете си в рутината или копнеещи за самостоен живот, но винаги жени.
==
О’Конър посвещава много разкази на сложните, често подобни на игра или капан, взаимоотношения между мъжа и жената, описва по своя деликатен, индиректен начин самотата, ревността, майчинството, несподелената или пропуснатата от честолюбие любов, неверните жени или заклетите ергени.
==
В заключение бих казала, че този сборник е задължителен за домашната ви библиотека. Плътнен, изчерпателн, той въпреки това ще ви остави с желанието да намерите и прочетете още от Франк О’Конър.
