Романът на Рохинтън Мистри “Крехко равновесие” (изд. “Лабиринт”, превод - Владимир Молев) е филм, приказка, пачуърк. Авторът е дотолкова щедър към читателя, че сам разкрива поне една от основните си метафори. Одеялото, което главната героиня шие от останали парчета плат, всяко с различна материя и цвят, е неприкрит символ на Индия, чийто образ разказвачът съшива от четиримата си главни и многото второстепенни герои, от техните разнообразни класи и касти, от разнородните им съдби.
==
Читателските очаквания за индийска пищност (без да е самоцелна екзотичност) са оправдани. Романът е сладкодумен пример за умело разказвачество, което ще пасне на максимално широка публика. Той е словоохотлив до степен в която Мистри понякога буквално не може да излезе от някоя сцена и я проточва, докато изстиска всичко от нея. Оправдава го справедливото предположение, че веднъж влязъл в този любопитен свят, читателят трудно ще иска да го напусне. Но тази приказливост (романът е над 600 страници) е и функционална - тя отразява индийската действителност, в която нещата често са too much.
==
“Крехко равновесие”, който е финалист за “Ман Букър”, започва с възможно най-индийския кадър - претъпкан влак с висящи по него хора - място на притисната анонимност в огромния град, но и на неочаквани сближавания. Едно разтърсване буквално запраща един към друг нашите герои - студентът Манек и шивачите Ом и Ишвар. И тримата, оказва се, отиват на едно и също място - при четвъртата главна героиня Дина.
==
Това не е единственото съвпадение в романа (каква изобщо е вероятността за това в мегаполиса!). Верен на една приказна традиция, Мистри ни предлага поредица от понякога невероятни, нарочно създадени от всезнаещия в случая разказвач съвпадения, които навързват историите и героите в него. В процеса на четене читателят свиква да ги приема за нормални.
==
На фона на конкретните човешки истории, “Крехко равновесие” разказва за една Индия между заминаването на англичаните и разделянето на бившата британска колония до края на управлението на Индира Ганди и въведеното от нея извънредно положение - период, изпълнен с жестокости и крайно противоречиви политики.
==
Романът е пример за социален и политически реализъм и сцените му разиграват множество обществени язви: дълбоката административна корупция, полицейското безсилие, масовите безредици и избивания, разрешаването на проблемите по “втория начин”, немислимата бедност, жестоките кастовите предразсъдъци, насилието над слабия и различния по етнос и вяра, насилствената кастрация, дълбоката пропаст между селото и града, страховитите гета, платените политически митинги, авторитаризма на управляващите, смазването на всяка съпротива, безсилието да си обикновен човек пред една разтурена и безлична, но безмилостно напираща държавна машина.
==
Мистри успява. Можеш да усетиш с всичките си сетива неговата Индия - да я помиришеш и чуеш, да я усетиш да те блъска с лакти и да съзреш от упор язвите й. Авторът не е свенлив, той говори с потресаващ натурализъм дори за неща като изпражненията, раните, разложението. Сред останалите му герои са сакати и просяци, маймунджии и събирачи на коса, жители на мръсните гета и селяни от най-низшите касти.
==
В тази немислима обществена среда крехкото равновесие е насъщно. В точката на труден баланс се стремят да се задържат всички герои. И в същото време те се противопоставят на другото, болно, грешно, омразно “равновесие” на установените норми и правила: Дина отрязва косите си и избира да живее и да работи в опразнения след ранната смърт на съпруга й апартамент, вместо да разчита на брат си. Шивачите престъпват кастовата си участ, като вместо да бъдат кожари дръзват да напуснат родното си село и да се изучат на шивашкия занаят при мюсюлманин. Студентът Манек, който е от заможно семейство, се превръща в най-добрия им приятел. Тяхното съществуване протича между “бори се, не се предавай” и “просто го приеми и стой там, където ти е мястото”.
==
Когато всички тези напълно различни хора заживяват заедно, те се превръщат в невъзможното семейство и въплъщават в своя малък модел призива на Ганди срещу кастовото разделение. В този смисъл “Крехко равновесие” е роман за близостта и приятелството въпреки всичко, за опазването на човешкото достойнство въпреки всичко, за човечността и надеждата въпреки всичко. Не случайно повтарям “въпреки всичко”, защото в романа то е много. Има нещо от Достоевски и Толстой в героите на Мистри, от унижените и оскърбените и от края на “Ана Каренина”. Авторът е и пределно жесток, и умерено милостив към героите си и ни държи докрай в напрежение за съдбата им в десетките сюжетни обрати. Тъкмо когато сме готови да си помислим, че и този път по чудо, а ла deus ex machina, ще им се размине, той нанася поредния удар по равновесието, срязва живота им с ножица, която отново променя кройката му.
==
Компенсацията? Или дори наградата? Удовлетворението, подобно на кротка гордост, че са устояли и този път на изпитанията. Както казва един от второстепенните герои в романа: “Тайната на оцеляването е да прегърнеш промяната, да се приспособиш”. Или с други думи - да намериш равновесието между надеждата и отчаянието. И още: “Понякога се налага да използваш провала като трамплин, от който да се оттласкаш към успеха”.
==
Но не си мислете, че всичко е мелодрама. Онова, което я тушира, е хуморът в този роман. Самоиронията. Способността на героите да се шегуват със самите себе си ис живота - въпреки всичко. Тази лека нишка придава още по-голяма човечност на разказа и до голяма степен го спасява. Мистри описва смеха им така: “Не след дълго в смеха им се прокрадна нотка дръзко отчаяние, смееха се така, както човек се опитва да нарежа хляба на много тънки филийки, за да създаде впечатление, че храната е в изобилие”.
==
“Крехко равновесие” е ода за малкия човек** **и следва разбирането за живота като “поредица от нещастни случаи, дрънчаща верига от случайни събития. Низ от избори, които са направени съзнателно или нехайно и които в съвкупността си образуват голямото бедствие, наречено живот”. Мистри изхожда от убеждението, че ентропията е неизбежна, че “всяко нещо губеше здравината си, изплъзваше се и не можеше да бъде върнато”.
==
И все пак парчетата са по-маловажни от одеалото. Както казва Ишвар: “Продължавайте все така търпеливо да ги пришивате Дина бай, това е тайната. Всичко изглежда като разпокъсани парченца и парцалчета, докато не се съшие заедно”.
==
Ако обичате човешки истории, които въздействат на базовите емоции, ако си падате по романи като тези на Халед Хосейни, ако искате възможност да съпреживявате, прочетете този роман. Въпреки че ще трябва да простите много писателски трикове, историята в “Крехко равновесие” ще ви държи в напрежение докрай.
