Онова, което си помислих още от предговора на тази книга - а той коварно ме разсмя преди тя да ме зашемети с усещането за абсолютен човешки потрес - е, че тя трябва да бъде изписвана на страдащи от путинизъм и от вбесяващо погрешната диагноза “русофилство” (защото поддръжниците му у нас са последните, които всъщност обичат Русия заради онова, за което трябва да бъде обичана). Опасявам се, обаче, че делирът, в който се намират, няма да бъде отрезвен от тази противоотрова.
==
Обикновено не пиша за нехудожествена литература, но не мога да пропусна да отразя по някакъв начин впечатленията си от тези забележителни разкази-репортажи на големия полски журналист Яцек Хуго-Бадер - един от ония самотни рейнджъри, които не можеш да срещнеш в редакцията на “Газета Виборча” от 9 до 6, а които предприемат рисковани и донякъде дори самонадеяни приключения в търсене на истината. Неудобната, нелицеприятната, трудната за гледане и възприемане истина.
==
“Алкохолен делир. Литературни репортажи за Русия от XXI век” (изд. “Парадокс”, 2019, превод от полски - Диляна Денчева) е потресаващо четиво, което през годините от първото десетилетие на XXI век ни отвежда в Русия и други територии след разпада на бившата съветска държава - от Москва до Владивосток през тайгата, в Молдова, в Украйна, в Приднестровието, в Крим преди анексирането му, в Средна Азия, на езерото Байкал, в руските мегаполиси.
==
Често обвиняват Бадер, че репортажите му са скръбно, трудно за преглъщане четиво. Оправданието му е, че това е открил, на това се е натъкнал. Истината е, обаче, и че това е търсил. А от него в бившите републики - дал Бог.
==
В “Алкохолен делир” журналистът слиза до човешкото дъно, за да ни запознае от първо лице с изчезващи племенни народи, покосени от самоубийства и алкохолизъм, с наркомани, с болни от СПИН, с различни субкултури като хипари и пънкари, с момичета, станали жертва на търговците на плът, с шамани и православни, с последователи на един от няколкото възкръснали Христосовци в Русия, с миньори, които измират всеки ден, с бездомници… но също и със съмнителни бизнесмени и политици, бивши ченгета и кагебейци.
==
**Истински Холокост е, възкликва една от героините на Бадер, говорейки за нивата на алкохолизъм и самоубийства **
==
В тази книга няма да намерим някаква нова, открита от самия Бадер зловеща статистика. Тези черни данни съществуват и могат да бъдат проверени. Изключителната добавена стойност на журналиста е, че той ни дава пряк, вътрешен, интимен поглед към тези хора, влиза в техните домове и леговища, пие и яде с тях, прави онова, което те правят, - с някаква изумителна смелост. Ние чуваме гласовете им като техни събеседници, а Бадер - без капка политическа коректност, с нешлифован, а настроен към тях език - пита и реагира вместо нас и не им пести искреното си мнение. Самият той е активен участник, като разкрива много от себе си в разказите, интервютата, откъсите от дневника, бележките и др., от които е изградена книгата. И въпреки че е ангажиран, той като че ли остава емоционално отстранен, не жали събеседниците си и героите в тези истории, не се разкисва, не драматизира.
==
Страшна е картината в тези бивши съветски територии. Преходът към пазарна демокрация (без да е виновен за това) вместо да облагороди като че ли е извадил най-нечовешките черти на тези хора. Потресаваща е корупцията и моралната развала, които Бадер описва, безразличието и дори презрението към човешкия живот, всепроникващият “трети начин”, по който с много усилия се случват нещата. Ето само едно малко, невинно прозрение по повод на хилядите заети в сектора на “сигурността” и опазването - портиери, охранители, надзиратели: “Каква армия е нужна, за да се пазят всички, всичко и навсякъде! Милиони обучени за това други милиони да не откраднат”.
==
Иронично, за да засили ефекта на пропадане, Бадер се отправя на пътешествието между Москва и Владивосток с УАЗ-ка (той разказва надълго и нашироко за всички трикове по поддържането на колата и оцеляването в арктическите условия по черните заледени пътища), вземайки със себе си репортаж на “Комсомолская правда” отпреди 50 години. През 1957 г. двама репортери на вестника създават т.нар “репортажи от XXI век”, като следват поръчение да опишат бъдещия живот след 50 години такъв, какъво си го представят. Бадер използва части от този светъл, оптимистичен разказ за бъдещето (което съвпада с неговото пътешествие) в края на почти всяка глава, за да ни порази още повече пропастта между представяното тогава и настоящата разруха и упадък. Упадък, който е всепоместен - житейски, битов, административен, технически, продоволствен, дори телесен, но преди всичко морален.
==
Въпреки че донякъде, поне в политическо отношение тази книга е поостаряла, много от нейните открития продължават, уви, да са актуални. И въпреки че силно я препоръчвам, предупреждавам, че тя не е екзотично четиво, а трудна за усвояване истина.
