“Съвършена си, светът край теб е съвършен, а това е проблем, защото се сливаш с фона, защото насред всичко това започваш да копнееш за грешка, за някакъв дефект.”
==
Марек Шинделка е едно от любимите имена на по-младите и тези на средна възраст читатели в родната си Чехия и в Европа, като действително може да се каже, че той е до голяма степен “поколенчески” автор (роден е 1984 г.). В интервю за БНТ писателят казва, че го вдъхновяват именно проблемите на собственото му поколение и това, което се случва тук и сега, тъй като за миналото е писано твърде много, но един писател има дълг преди всичко към своето съвремие.
==
“Картата на Анна” е третата му издадена у нас книга (изд. “Изида”, 2019, превод: Красимир Проданов). Тя е и първата, чрез която се запознавам с творчеството на Шинделка, като бих казала, че я намирам подходяща за всякаква публика.
==
Тази недълга книга съчетава на пръв поглед отделни разкази, но колкото повече напредваме в тях, толкова повече проличава нишката, която обвързва всички тях в един пъзел. Самият Шинделка сравнява “Картата на Анна” с онези игри, при които трябва да свързваш номерирани точки, постигайки контур. Контурът, в случая, е този на героинята Анна, чието определяне като “главна” би било условно, тъй като на практика тя е централна само може би в два-три от разказите, а през другите преминава като силует, повей, събеседник, за да достигне в последния разказ до онази точка в живота, до която обикновено стигат приказките.
==
**Както показва заглавието на книгата, животът на Анна бива сякаш картографиран **
==
чрез отделните истории в нея. Впрочем най-особеното и оригиналното при този замисъл е не, че разказите са свързани, а това, че Шинделка извежда на преден план второстепенните герои. Хората, които (както разбираме благодарение на оставените от автора улики) са свързани с 30-годишната Анна, но получават възможност да проявят гласа си в самостоятелен наратив. Те се оказват нейни събеседници, приятели, гаджета, съпруг, дядо, баща и т.н. При някои от тях Шинделка умишлено запазва генерични имена - Шоумена, Архитекта, Писателя.
==
Героите са уловени често в момент на личностна драма, отчуждение или раздяла, отношения тип it’s complicated, етап, на който е набъбнала ситуация за разрешаване. Имаме например жената в разказа “Раковина”, забременяла точно когато е решила да изостави съпруга си. Оставането й с него е компромис, който (когато гледните точки се сменят), изненадващо разбираме, че самият той е направил. Представяният в нейното съзнание като отвратително влюбен до обезличаване мъж всъщност сам е жертва на обстоятелствата, тъй като собствената му любов се е превърнала в състрадание, което търпи брака. Героите на Шинделка притежават собствени наративи, които - показани през отделните гледни точки - изумяват с бездната, която понякога разделя възприятията ни за най-близките. Защото “Картата на Анна” учи да забелязваме детайлите, както правилно отбелязва анотацията към книгата.
==
**Марек Шинделка говори много за съвременния свят, **
==
обсебен от социалните мрежи и виртуалната реалност. Една от натрапчивите теми е тази за изкуствеността, или дори театралността, в поведението на съвременния човек. На редица места той изтъква неговата подчиненост на предварителни и придирчиви сценарии, модели, образи, които хората все по-напрегнато, по-неврастенично и самокритично се опитват да вместят в жестовете си, да изиграят, да представят на света - дори в най-интимните си занимания. Няма как тук да не се сетим за културата на селфитата и щастливите снимки във фейсбук. “Всички тия дизайнери на собственото си его. Шлифовчици на диамантени аватари из социалните мрежи“, пише той.
==
Двойнственият живот, който съчетава действителната ни уязвима и проблемна същност с тази, която преекспонираме и моделираме онлайн, занимава много Шинделка. Той разсъждава и за съвършенството (нека го мислим през задължителния разкрасяващ филтър), откривайки обаче, че
==
„Дефектът работи като магнит, Анна, хората копнеят за грешки“
==
Може би най-философски гъстият разказ е “Реалности” - нещо като монолог на Писателя пред една само присъстваща Анна, която той сравнява с YouTube - пълна с чужди неща и спомени, резервоар за време. Между всичко останало Писателя разсъждава и за това как днес “страшно се нуждаем от истории, без тях вече не можем да живеем”. Във времето на Гугъл и Уикипедия обаче “Всяка историческа личност се превръща в марка, в жалък символ, създаден от два-три уики-цитата. В нещо, което може да се консумира с апетит, лесно, бързо, пък и добре се храносмила.”
==
Шинделка обръща особено внимание и на тялото, на неговите жестове, но и на самите му части. Всъщност едноименният разказ “Картата на Анна” инвентаризира именно частите от тялото й, разказвайки по една история от живота на героинята, обвързана или асоциирана с тях. Например устните, наследени от майка й - една от жените в семейството, водели борба за “проекта” Анна по техен модел; или носът, който й е причинявал толкова тревоги в пубертета с проблемния си, според нея, вид; лявото ъгълче на устните, приютило особената й усмивка (също белег, който Шинделка откроява при много от героите си); първата бръчка на челото.
==
Що се отнася до писателския глас, Марек Шинделка притежава особен, разпознаваем стил, в който често присъстват елиптични изречения, както и една много особена, често неочаквана, на места тромава, но винаги интересна образност, подплатена често със (само)ирония. Самият автор в интервю за БНР казва, че никога не е спирал да пише поезия, просто я е пренесъл в прозата. И действително, на места разказите му звучат с поетично концентриран смисъл, ярки метафори и известна абстрактност. Впрочем специално с езика и смисъла Марек Шинделка се занимава в разказа “Прекалено трудно оръжие” (именно речта). Оставям ви с един цитат от там:
==
“В детството, спомняше си Петър, беше лесно да стигнеш нищото, стоящо зад думите. Лесно беше да прекъснеш или да унищожиш значението на нещата. Човек все стоеше само на крачка от празнотата. Понятията още не прилягаха напълно, не се бяха закрепили към предметите така стабилно. Едва по-късно се вдървиха и прораснаха: въобще не беше лесно да разоръжиш някои понятия. Постоянно и натрапчиво притежаваха смисъл, постоянно ги разбираше.”
