(Можете да закупите книгата онлайн с 15% отстъпка от линка над статията)
==
“Червената нишка” е може би най-важният и мащабният, включително и поради обема си от над 700 страници, роман на израелския писател Давид Гросман. Интересно е, че и на английски, и на български книгата (изд. Алтера, 2015) се появява с различно от оригиналното си заглавие на иврит, като на български то е особено сполучлив избор. Червената нишка e метафоричната връзка, която привързва минало и настояще, война след война, човек след човек в историята на Израел, в която намират място и петимата герои на Гросман. Нейният цвят е и кървавото “национализиране”, както главната героиня Ора - майка на двама сина - нарича задължителното влизането на всяко младо момче и момиче в армията: кървав дан, който израелските семейства трябва да платят в името на една измамлива и крехка сигурност и който така напомня за архетипния дракон от приказките, на който трябва да се принесат в жертва невинни девици и смели момци.
==
Няма как да четем тази книга без сянката за зловещия, почти пророчески самоизпълнил се факт, а именно, че през 2006 г., малко преди завършването на романа, по-малкият син на писателя загива в конфликта в Южен Ливан. По думите на Гросман това придава “печата на реалността” над финалния вариант на книгата. Аура, която я прави още по-актуална и болезнена за възприемане.
==
Оригиналното заглавие на романа е максимално свързано със сюжета - жена бяга от новината (или съобщението). Става дума за Ора, чийто по-малък син Офер се записва като доброволец в операциите около втората палестинска интифада през 2000 г. едва дни преди най-после да се уволни от казармата и да се върне у дома. В почти мистичен опит да намери начин да го опази, Ора напуска дома си, за да не я открият вестоносците на евентуалната му смърт, и тръгва на похода, който са планирали заедно от северната част на страната до южната, но изненадващо с истинския баща на момчето, който никога не го е виждал и с когото самата Ора не е общувала от години. Бягството й обаче е не само от това известие, но и от новините въобще - един безспирен текст, в който в Израел неизбежно ще се чуят думите напрежение, терористичен акт, загинали, ракета, нападение.
==
Гросман е майстор в раз/за-плитането на тази тънка червена нишка. От една страна тя е прокарана от единия до другия край на тази толкова неистово охранявана и кръвожадна територия, въоръжена до зъби, като на този метално дрънчащ образ Гросман противопоставя крехката й природна красота, която описва по време на похода, обръщайки внимание на всяко цвете и птичка и на богатите на история руини. От друга страна, нишка е прокарана между войните, които са се водили някога за Изарел - действието започва от първата среща на главните герои Ора, Аврам и Илан в болница по време на Шестдневната война, минава през ужаса на войната от Йом Кипур и египетското военнопленичество и жестоки мъчения на Аврам, оставили го почти жив труп, и завършва с конфликта към днешния момент на историята.
==
В продължение на романа следваме обаче и нишката на една изключително лична, интимна история, нещо като израелския вариант на “Жул и Жим” - а именно тази на триъгълника между споменатите герои, с тяхната изключителна рядка интелектуална, емоционална и сексуална обвързаност, която става и кръвна с раждането на две деца от различните бащи. По време на прехода Ора не спира да разказва на Аврам за неговия син, но и за семейството си с Илан, който отглежда детето - с майсторското надничане на Гросман и в най-ежедневните и дребните човешки дела, в перипетиите и особеностите в израстването на двете деца, в картините на уютна семейност като спасителен, но уязвим остров от сякаш вечно близкия фон на войната. Изумителна е способността на писателя да зарежда със значимост и почти електрическа вибрация и най-баналното в тази лична история, неразривно свързана с голямата и всъщност невъзможна да бъде изтръгната от нея, всъщност предопределена от нея.
==
Така както Гросман признава как е вярвал, че докато пише книгата си, ще опазва живота на сина си, така и героинята му Ора смята, че докато говори за сина им Офер, двамата с Аврам ще го запазят от страната на живота. Най-зловещото обаче е, че именно този неин разказ вече звучи като спомен, като възпоменание, което тя споделя с Аврам. Междувременно, това се оказва механизма, благодарение на който двамата си спомнят какво убежище са един за друг. Покъртително е вниманието, което Гросман отдава на това възкресение чрез думите на цял един живот, прекаран в отглеждането на дете - за да почувстваме още по-ясно безумната, пронизваща, мъчителна възможност то да престане да съществува в един миг, национализирано за целите на една политическа реалност.
==
Гросман е всеизвестен с левите си, антивоенни и антиокупационни убеждения, и също като създателя си, Ора, изпада в това, което нарича атаки на левичарски синдром на Турет. В романа един от близките служители на семейството е арабинът Сами, техен шофьор, който тя използва, за да закарат сина й до сборния пункт на Западния бряг - акт, чиято цена за Сами едва сетне осъзнава - да заведеш врага на собствения си народ до мястото на тяхната битка. Гросман предлага сюжетен и морален баланс на това пътуване чрез едно друго пътуване с болно палестинско момче, което благодарение на Ора стига безпрепятствено в Израел.
==
Най-силният момент обаче - и причина за разрива между Ора и Илан - е че Ора, самата тя в капана на неизбежния израелски национален дискурс и самата тя показала на другия си син едно от местата на израелска военна моща - всички танкове и оръжия, - с цел да го избави от страха му от арабите, реагира бурно, когато като войник Офер се оказва безчувствен към съдбата на един затворен палестинец. Ора не може да се примири с обезчовечаването на сина си в онзи момент, иска да спаси детето си от този кървящ образ - колкото и да съзнава ролята му в опазването на родината, родина, която тя признава, че никога не може да напусне - просто защото няма къде другаде да отиде. Гросман е абсолютно точен в съдбата на майката, която едновременно не иска детето и да пострада, но и не може да си представи то да се защити с цената на това да нарани друг човек, в крайна сметка нечие друго дете.
==
Одисеята в “Червената нишка” е многопластово пътуване - в пространството и времето, в политическото и интимното, в страната, и в семейството, в историята, и в душата. Макар и да намирам романа за твърде многословен, на места наистина излишно, и неизбежно уморителен, той е прекрасно свидетелство за казуса “Израел”, както и почти бергманово изследване на семейството. Четенето му за разбирането на тази страна е задължително.
