"Добре дошъл, Натан!" - книга за любовта към мъртвородените ни деца

Никога не ми е било по-трудно да мисля за един текст като за литература, въпреки абсолютните му литературни качества - затова и това няма да е стандартно ревю-анализ. Съзнанието, че четеш автобиографична изповед, в която измисленото е може би не повече от едно име, придава смазващо, смразяващо измерение на читателското преживяване.

==

Става дума за “Добре дошъл, Натан!” на Ирина Папанчева (FastPrintBooks-Пловдив, 2019), един разказ от първо лице за агонията да изгубиш дете, или по-точно да родиш дете, което е мъртво, което никога няма да проплаче, напускайки твоето обгърнало съществото му и обичащо го до себеразтваряне тяло. Тази агония е агонията на любовта.

==

“Добре дошъл, Натан!” е кратка книга - естествен контрапункт на болката от загубата, която трае дълго, дълго, може би завинаги, макар и да се трансформира, да потъва в дълбоките ти пластове, да позволява на света отново да се настани в теб. В нея - удивително - няма нито една излишна дума, стилът е лаконичен, изреченията кратки, речникът изчистен - всичко, което действително е скръбта. Тази книга няма как да е многословна - страданието не е бъбриво.

==

И въпреки че отново ще питам Ирина в интервюто си с нея за необходимостта тази разголващо лична история, история-личен дневник, да бъде споделена публично, тя вече е дала отговор в самия си текст:

==

“Бяха ли ми нужни историите им? Изглежда, да. Някъде там, в дълбините на психиката ни, всички сме част от една и съща история, травмите ни се срещат и преплитат и споделянето им може да ни направи по-свързани, по-силни и справящи се. Вярвам в това. Беше ли по-малка болката ми след тези срещи? Не. Но беше по-интегрирана в колективното страдание на стотиците хиляди неслучили се майки. И в преодоляването им.”

==

“Добре дошъл, Натан!” е написана с доверие в емпатията между жените - независимо от статута им на майки. Тя е опит онова неизразимото, което ти се струва, че никой не може да разбере и изпита както го изпитваш ти, да бъде все пак споделено и обяснено на останалите, дори и на най-близките, чиято безпомощност в такива моменти е не по-малко покъртителна. Тя търси контекст, където монадите от самозатворена болка се държат ръка за ръка - например от кръвната връзка (Ирина разказва историята на другите жени в рода си, изгубили свои деца).

==

“Добре дошъл, Натан!” обаче не е само за жени. Тя трябва да бъде четена и от мъже. От мъжете в уравнението на загубата. А те често - както героят-партньор в историята - преживяват болката по свой собствен, недостъпен и враждебен начин. Неслучайно статистиката отделя такъв висок дял на двойките, които се разпадат след подобна трагедия, неуспели да приютят един друг в скръбта си.

==

Но въпреки неистовата болка, “Добре дошъл, Натан!” е преди всичко книга не толкова за нея, колкото най-вече за любовта към детето си, което макар и мъртвородено е завинаги съществуващо, най-малкото в сърцето на своята майка. Тя е книга за възможния му живот в представите и мечтите й, за връзката с него някъде там, на своята планета, с роза, и лисица, и звезда. Малък принц, за когото трябва да говорим, когото трябва да помним - не в миналото, а в бъдещето. “Добре дошъл, Натан!” - колкото и да е немислимо - е една светла, струяща от обич книга.