"На смелите се прощава" - роман за любовта и себеостояването по време на война

Последният издаден у нас роман на британския писател Крис Клийв - “На смелите се прощава” (ICU, 2020) ни отвежда не в едно типично за книгите му злободневно настояще, а в миналото - при лондонските бомбардировки и обсадата на Малта по време на Втората световна война. Макар и исторически обаче, този роман на свой ред ни предлага темите, които занимават и останалото творчество на автора: социалните и класови разделения, расизма, еманципацията, зависимостите, ала най-вече начина, по който големите исторически събития пренаписват личните истории на малкия човек в тях.

==

Историите на няколкото герои в романа, както разкрива самият автор в предговора и бележката към него, са вдъхновени от преживяванията на неговите баба и дядо: тя кара линейка през войната, а той участва в защитата на Малта. Двамата се срещат едва девет пъти преди войната да ги раздели за три години и половина, но пък си разменят куп писма, на които до голяма степен се базира тази книга, по признанията на Клийв.

==

От тези биографични нишки писателят обаче създава много по-заплетена и напрегната история за начина, по който войната размества и заличава социалните и класовите контури, поставя изисквания и тестове за зрялост, променя траекториите на стремежите и намеренията ни, пресява обичайните ни човешки чувства през тънкото сито на своята изключителност, за да утвърди силата на оцеляването чрез прошката и любовта. Любов, за която Клийв пише, че е “точно това: да осъзнаеш какво е нужно да направи другия там, където се намира, и да го приемеш”.

==

Войната притежава силата да преплита съдби без оглед на съображения, които биха важали в мирно време. Мери Норт е богато момиче от висшата класа и хайлайфа, която се записва като доброволка броени минути след обявяването на войната. Въпреки че й възлагат да прави нещо, което не е искала, тя бързо открива своето призвание в това да преподава на изоставените в Лондон неевакуирани деца: сакати, бавноразвиващи се и чернокожи. По-късно, в разгара на бомбардировките, двете с приятелката й Хилда - нейната далеч по-невзрачна, но също толкова жизнелюбива и остроумна двойнцица, карат и линейка. Благодарение на работата, те се запознават с Том Шоу, бедния училищен инспектор Том Шоу, който се влюбва в Мери, и реставратора на картини Алистър Хийт. Първият избира да остане в бомбардирания Лондон, вторият - да се включи във военните действия, които го отвеждат през Франция до дългата обсада на Малта. Закари пък е чернокожо момче, едно от многото деца, останали без родители и принудени да оцеляват в един свят на силни расови предразсъдъци.

==

Историята на този петоъгълник, ако можем да го наречем така, продължава от началото на войната през 1939 г. до лятото на 1942 г. Клийв е направил сериозни проучвания на място и успява да създаде подробна, наситена, достоверна атмосфера на бомбардирания Лондон и обсадения остров в Средиземно море. Разрушенията, димът, миризмите, заревото на пожарите и бруталността на смъртта в близък кадър - всичко това е предадено със сензорна острота и буквално може да се усети, да се помирише. То обаче не е с мащаб, типичен за класическите романи за ВСВ, а е разиграно на малка, камерна сцена с дълбок психологически реализъм. Както самият Клийв пише в предговора си към българския читател: “като избрах да заобиколя някои от най-големите ужаси на европейската война – Холокоста, Ленинград, Дрезден, – за да изследвам нюансите в преживяванията на незначителни герои на второстепенни фронтове, романът губи мащабност, но пък печели вглеждане в детайла.”

==

Има нещо много британско в пазенето на “stiff upper lip”. Впрочем през 1939 г., в подготовката за войната, британското правителство отпечатва мотивационния плакат “Keep Calm and Carry On” (Запази спокойствие и продължавай), за да повдигне духа на обществото, въпреки че тези близо 2.5 млн. копия така и не се разпространяват и остават малко познати. Именно този слоган обаче отразява така добре духа, който героите на Клийв се опитват да запазят.

==

Изобилие от остроумни, свежи, саркастични диалози и преписки изпълват книгата и придвижват действието въпреки мрачния фон, разсейват пушеците, облаците и дъжда, за да усетим ластара на една несломима жизненост толкова силно, че дори истински страшните епизоди в романа, свързани със смърт, загуба и раняване звучат като част от суинга на живота. А той продължава, макар и изтикан в подземията и изпълняван от маргиналите на едно общество, което според Мери “се нуждае от възстановяване, от пренареждане в по-добър вид”.

==

Както вече споменах, “На смелите се прощава” засяга и друга, малко позната и експлоатирана тема от времето на ВСВ: за забравените деца на Лондон, мнозина от тях върнати от евакуацията в сигурността на провинцията обратно в британската столица, меко казано поради своята непригодност и неатрактивност - деца с увреждания, от различни етнически групи, със затруднения в развитието. Все герои, които обикновено остават извън наратива за войната, но на които Клийв отделя специално внимание.

==

“На смелите се прощава” не е разтърсваща, нито класически драматична/трагична - напротив, тя е силно оптимистична книга, колкото и да е странно това да се каже за военновременен роман. В крайна сметка Клийв разказва за узряването и израстването, като представя опита във войната като възможност за “печелене” на загуби. Да, животът е трупане на капитал от загуби. Това е и книга за себеотстояването във време на изпитания и невъзможности, и за избуяването на нови, преосмислени мечти. Това в крайна сметка и е любовна книга: за любовта в различните й измерения и форми - романтична, към дете, към приятел, към идеал и кауза, към родината. На моменти романът е почти сантиментален, макар че Клийв удържа това с типичната британска ирония.

==

Финалът ни оставя далеч от края на войната и далеч от лесната развръзка и еднозначния хепиенд. Дори и да подозираме хепиенд, той идва с платена цена, с осмисляне, с преглъщане. И въпреки че писането на Клийв не е категорично безупречно и книгата може би е разтеглена на места, то тя е близка и човечна и много различна в перспективата си към ВСВ, така че определено препоръчвам прочита й.