Признавам чистосърдечно, че не бях чувала за Кольо Николов, преди да се наложи да поема ръкописа му. Едва тогава, прочитайки чудесната статия на Симеон Янев (виж я тук) за пътя на този култов за поколенията преди мен писател, си дадох сметка за каква литературна фигура иде реч и естествено изпитах естествен страх за това как ще се справя.
==
Симеон Янев пише за това как появата на Николов през 60-те и неговите “изненадващи и нестандартни” разкази са го поставили незабавно отделно от господстващия по онова време радичковски маниер на писане. Тази “сянка от Хемингуей или от Селинджър”, която според Янев пробягва през първите истории на Николов, усетих много ясно и аз десетилетия по-късно - в последната му книга, и вероятно неговата лебедова песен, “Котаракът на Рей Бредбъри” (Жанет 45, 2021).
==
Заради типичните зевзеклъци, “кодоши” и пародиране, заради наивитета и подигравателността, с която подхожда към сериозни теми, и освободения и свеж език, прозата, която писатели като Николов и други през 60-те и 70-те пишат, получава названието “инфантилна”, а той става баща на това позабравено вече литературно течение. За значението на Кольо Николов сред онези поколения ще си позволя да цитирам думите на Нери Терзиева, която е “виновникът” тази книга да се появи на бял свят:
==
“Бях гимназистка в Асеновград, когато Кольо Николов публикува “Слънчеви квадрати по зимния плаж”. Купих си книгата по труден начин от Пловдив, изгълтах я бързо, на другия ден я поеха съучениците ми и след 30 дни всички ние бяхме запалени кольониколовисти. Страстта ни към разказите на българския Хемингуей продължи и в университета. Светът на Кольо Николов изкова характерите ни, научи ни на морал, а когато един ден видяхме младия писател отдалеч - говореше със забранения Радой Ралин пред кино “Изток” - Кольо се превърна и в наша религия.”
==
Днес книгите на Кольо Николов - като “Облаци от бяла светлина”, “Влог в швейцарската банка” или “Слънчеви квадрати по зимния плаж”, издадени докато е още в България, или “американските” му “Вън от Бродуей”, “Хотел “Паръдайс”, “Кейбъл рум” или “Кой какъв е в Ню Йорк”, могат - и си струва - да се намерят само антикварно. “Котаракът на Рей Бредбъри” идва късно, но Слава Богу навреме, и е чудесен начин онези по-млади читатели сред нас да се докоснат до специфичния разказвачески глас на автора, който написа тази книга от Лос Анджелис, където и до днес живее след двете си емиграции - едната още по времето на соца, а другата - след политическите промени през 1989 г.
==
Още повече, че - въпреки донякъде заблуждаващото, “пътеписно” заглавие - тази книга е силно автобиографична и болезнено лична и стои най-близо до центъра на кольониколовската вселена. Тя проследява перипетиите на семейството му след преместването им в Лос Анджелис, преживяванията и срещите на писателя с куп незабравими и живописни герои по време на няколкото работи, които сменя, - нископлатени и на смени, типично за един емигрант, чието богатство и опит са единствено спомените и един малък език, - трудните дни на боледуването и смъртта на съпругата му, актрисата Виолета Павлова, както и срещите му с легендата Рей Бредбъри, с когото живеят наблизо и на когото Кольо Николов често гостува. Спомените в този своеобразен роман в разкази обаче не са само от американските преживелици на писателя - неизбежно, те се връщат и в оставената назад България, към родния дом на село, към бита от онези години, към близките, които вече ги няма, към стара София и нейните интелектуални и писателски среди.
==
И болезнена, и предизвикваща смях на глас е тази книга, която ни превежда през всички възможни емоции. Но ако трябва да избера едно единствено качество, което описва духа й, то това ще е нейната човечност. Изумително е човеколюбието и емпатията на писателя към неговите герои - много от тях забравените деца на града, приютил Булеварда на залеза и всички неосъществими, бляскави мечти за слава, богатство и безсмъртие под буквите “Холивуд”. Сред тях са имигранти, безработни, несретници, бездомници, изпаднали, луди, бедняци, бивши затворници, таксиметрови шофьори - все безподобни образи, които Николов описва живо, с изключителен хумор, но и милостиво, с огромна обич и разбиране. С тях той дели принудата да е нещо различно от своето призвание, докато работи като касиер в дрогерии или бензиностанции, като пощальон и т.н.
==
Едно от най-ценните неща в “Котаракът на Рей Бредбъри” са спомените на Кольо Николов за споменатите интелектуални и литературни среди в България от 60-те, 70-те и 80-те години и неговия интимен разказ за личности, които тук той дава само с техните прякори или лични имена. Сред тях ще разпознаете, с помощта понякога и на Гугъл, хора като Цветан Пешев, Радой Ралин, Генко Генков и много други. Когато обаче му предложих да изпишем целите им имена, за да няма съмнение кои са, той отказа и впоследствие го разбрах - желаеше да запази непосредствеността и близостта, с която ги е познавал и са се обръщали един към друг, без да натрапва познанството си с тях.
==
==
През 1978 г. пък Кольо Николов изпраща дълго сърдечно писмо до някои американски писатели, в което им разкрива амбициите си да достигне до американските издателства, като прилага и свои разкази за оценка. Писмата на отговорилите от неговите идоли Ърскин Колдуел, Дж. Д. Селинджър, Рей Бредбъри, Джон Чийвър, Кърт Вонегът, Уилям Сароян и Тенеси Уилямс, са поместени едно към едно в книгата, разкривайки част от личността на всеки автор. Най-близък Николов обаче става с Бредбъри и съпругата му, за чиито дом и отношения и за разговорите си с когото разказва чак до смъртта на писателя.
==
Ерудиция, чувствителност и едно всеопрощаващо чувство към живота ви чакат от страниците на “Котаракът на Рей Бредбъри”. За мен се оказа огромна чест да имам скромно участие в създаването на тази от една страна автобиография, от друга - портрет на цял един вечен град с неговите ангели. Пригответе се за незабравими диалози и много смях през сълзи, за носталгични описания на родината и за поглед към забравени вече територии. Разказани на един незабравен, стар и добър български език.
==
Когато за последно говорих по скайп с Кольо Николов, той беше страшно развълнуван от възможността да види отново своя книга на български след толкова много години. И макар вече възрастен, слаб, онзи дух, интелигентността на погледа, нравствената елегантност в присъствието му бяха непогрешими. Споделете пътя на тази негова изповед!
