Разказите на Фокнър - задължителна стъпка към прозата на американския класик

Събраните разкази на американския класик Уилям Фокнър, издадени от “Бард” в т.нар. “Златна колекция”, нямат нужда от рецензиране, нито пък може да се каже нещо повече за автора, за когото са изписани вероятно повече критични страници, отколкото дори за самия Шекспир. За онези, които тепърва посягат към големия разказвач и певец на американския юг, този сборник е много добра отправна точка, която ще ги запознае не само с характерните за творчеството му теми, но и с много от героите, които се появяват и из големите му романи.

==

Над четиридесетте истории са обединени в шест групи, малко или много тематично обособени. Някои от тях, като “Провинцията” и “Селището”, ни срещат с добре познатия Фокнър, който пише за дълбокия юг с неговите бедни бели, западащи аристократи и негри и третира темите за стария южняшки морал и ред, изправен срещу неумолимите политически, икономически и нравствени промени на времето, за расата, за морала, за сексуалността и т.н. Тук са класики като “Роза за Емили”, “Шинди за Господа”, “Горящите обори”, “Ели”, “Това вечерно слънце” и други, повечето от които се развиват в измисления от Фокнър окръг Йокнапатофа, щата Мисисипи, и по-конкретно в градчето Джеферсън.

==

Един по-малко познат Фокнър намираме в “Пустошта”, където са събрани разкази за индианците чикасо, в “Разорената земя”, където са историите от безсмислието и ужаса на Първата световна война, и особено в “Отвъд”, където откриваме “готическите” разкази на Фокнър, в които той се докосва до отвъдното и свръхестественото.

==

Макар и да не го показват в пълния му модернистки блясък така, както това правят романите му, в разказите също откриваме типични за прозата на Фокнър характеристики: работата с множество гледни точки, наративната флуидност, потока на мисълта, дългите изречения с роящи се подчинени фрази, прескоците във времето и т.н. Разказвачите на Фокнър, повечето от които ненадеждни и “сборни” (с изключение на малкото истории, в които авторът избира всевиждаща гледна точка), са деца, младежи, слуги, хора, губещи разсъдъка си, второстепенни герои, та дори и мъртвец. Експериментирайки с “историята в историята”, Фокнър често предлага едно многогласие, което имитира клюкарстването, едно диалогично търсене на истината, която според писателя не е една, а е функция от хора на човешките идентичности.

==

Разказите представят и повечето теми, характерни за писателя: расовите различия, носталгията по старите норми отпреди Гражданската война и упадъка на юга, честта и достойнството, семейството, общността, любовта, изневярата, изнасилването, бунта на човешкото сърце, неумолимият ход на времето, човешката низост, слабост и отчаяние. Историите на Фокнър са тревожни, дълбоко смущаващи, причиняващи неудобство. Те надхвърлят обичания от него пространствено-времеви отрязък, описвайки човешкото, твърде човешското.

==

Отварям само една малка скоба, за да обърна внимание на женските героини на Фокнър, повечето от които обединени от съпротивата към установените норми, подвластни на тъмни желания и неспокойна сексуалност. Сексистки ли е погледът към тях у този твърде мъжки писател - ще установите сами.

==

Мисля, че няма нужда от повече думи. Силно препоръчвам тази колекция. Макар че не всеки разказ в нея има същото качество, историите определено носят ясен вкус за прозата на Уилям Фокнър като цяло.