Връстници и съименници, и двамата спасили се от кошмара на Холокоста, Исак Башевис Сингер и Исак Самоковлия правят едно и също от двете страни на океана - увековечават паметта за бита и ежедневието на източно европейските еврейските общности, едните в Полша, другите в Босна. Докато Сингер обаче е добре познат и издаван, включително и у нас, големият босненско-еврейски писател се появява за първи път на български едва през 2017 г. в представителния за творчеството му сборник “Хамалинът Самуел”, издание на “Аквариус” в чудесния превод на Жела Георгиева.
==
Интересна е историята на фамилията на Исак Самоковлия, която е силно свързана с България. Именно от там, по-точно от Самоков, се преселват предците му, които дотолкова не спирали да говорят за родния си край, че всички започнали да ги наричат Самоковлиите. Не можем да не си помислим какво ли би станало, ако бяха останали и Исак се беше родил и творил в България, вписвайки се отблизо в традицията на Йордан Йовков, Елин Пелин, Димитър Талев, така както в Босна се вписва в споделяната с Иво Андрич.
==
С класически реализъм и всеобхватен поглед към динамиката на общността, но и с чувствително вглеждане в съкровените дълбини и тайните движения на човешката душа, Исак Самоковлия ни запознава с живота, грижите и мечтите на сараевските евреи, които съставляват на сто процента героите му. Усещането за реално съществуваща затворена общност се засилва от факта, че имената на сефарадските му евреи се повтарят, като в различни роли героите се появяват отново и отново из свободно свързаните разкази.
==
“Хамалинът Самуел” е книга апология на малкия човек. Героите на Самоковлия са хамали, тенекеджии, обущари, стари моми, вдовци, улични търговци, слугини, бедняци. Те са хора, “които се борят за мъничко щастие в живота си, а то им се изплъзва все по-далеч и по-далеч”, хора, които “съдбата тъпчеше по свой начин”.
==
“С такива дребни, мънички радости живееше този обущар, този тъжен вдовец, този човек, когото съдбата тъпчеше по свой начин, нещастен и бит от всички страни, уплашен и затворен в себе си, изпълнен с мечти и някакви желания, но винаги злочест, сякаш нещастието се лепеше за него само защото нямаше за кого друг да се закачи”.
==
В този нелек, пълен с обрати и изпитания живот, мерило за размера на човека става големината на желанията и амбициите му - обущарят Рафаел, застаряващ вдовец с дъщеря, мечтае например за брак не с коя да е клета вдовица, а с младата, здрава и работна мома Симха, чието име значи радост, щастие. Хамалинът Самуел, твърде слаб и болнав, за да пренася товарите, фантазира как ще отвори дюкян с десетте дуката, които му се полагат по зестра. И двамата обаче трябва да извършат своята жертва - Рафаел несъзнателно, превръщайки се в добрия ангел, който отстъпва другиму мечтаното от него щастие, а Самуел в отчаян жест да спаси достойнството си, избира любовта пред парите.
==
Макар и малки хора, макар и с имена, които обезличаващо се повтарят в една силна, властна и самовъзпроизвеждаща се общност, Исак Самоковлия настоява на индивидуалността на своите герои. Не случайно един от двамата разказвачи в последния разказ “Гавриел Гаон” - сърцераздирателна история за смъртта от замръзване на бедни майка и дъщеря - той почти истерично повтаря името на жената - перачката тия Хануча ди Пардо, призовавайки читателя да не я забравя, да я открои от всички останали Ханучи из страниците на сборника, да й отдаде заслуженото достойнство през лицето на смъртта, в която тя - като жест на милост от страна на автора - се впуска с илюзия за радост в гърдите и топлина в нозете, дадени й от последния й сън.
==
Впрочем, “Хамалинът Самуел” е книга градация на човещината: от първото изречение в първия едноименен разказ (безразличното и безсърдечното “Нито на бащата, нито на мащехата, нито на брата Яков и през ум не им минаваше, че Саруча трябва да се ожени, а нейните другарки вече имаха по две, че и по три деца”), през това да отстъпиш гърдите си на чуждо кърмаче в името на взаимопомощта и добросъседството (“Буквата на Соломон”), до това да съпроводиш другите в последния им път, казвайки от все сърце молитва за спасението им (“Гавриел Гаон”).
==
Нещастието, лишенията и изпитанията дебнат отвън героите на Самоковлия, но при много от тях фокусът е и вътрешен - те стават жертва преди всичко на собствените си мисли и страхове, амбиции и мечтания. Като при една “трагедия от грешки”, те страдат от произтичащите обърквания, често настъпващи поради недоизказаността, поради разликата между мисленото и изговаряното в една общност, в която всяка дума тежи, значи, оглежда се от всички страни и носи отговорности и последствия. На този фон много от диалозите на Самоковлия в моментите на душевен смут са уязвимо накъсани, несвързани, заекващи и объркани.
==
Светът, който Исак Самоковлия ни разкрива, е в крайна сметка благороден и чист, свят, в който любовта и достойнството не могат да се купят с дукати, а съпричастието и малките жестове - като целувката, която детето от семейството дава на измъчваното и бито чираче, или готовността, с която жената отдава млякото си за съседското дете без да брои глътките му в ущърб на своето - са с ранга на делнично чудо. Също като амбулантния търговец от “Евреинът, който в събота не се моли на бога” и останалите герои на Самоковлия са грешници, които символично цяла седмица се молят на Бога, а в събота почиват. “Бях се преселил в Сараево, за да стана голям търговец, но нещата се промениха. Започна животът”, обяснява простичко търговецът.
==
Силно препоръчвам човеколюбивите истории на Исак Самоковлия - рядко и носталгично свидетелство за една изчезнала вече общност.
