“Тя лежеше със затворени очи и през цялото й уморено същество преминаха вълни на благодарност и на съжаление. Представи си слънчевата стая, обляната в светлина стена, боровинките навън. Озадачаваше я този свят. Но не искаше още да го напуска.”
==
“Олив Китридж” (Кръг, 2021) е от онези книги, за които не ти се пише, тъй като преживяването им е толкова плътно и самодостатъчно, че сякаш всичко вече е казано и няма какво повече да се философства. Една от книгите, за които си казваш: добре де, защо по нашите ширини не се пише така - семпло, но напоително, красиво, но без нито една излишна дума, проникновено, ала без грам претенция. Не е случайно, че издаденият през 2008 г. роман е отличен с “Пулицър”, че през 2019 г. се сдоби с продължение (Olive, Again), а HBO засне минисериала с участието на неподражаемата Франсис Макдорманд, която така съвършено влиза в сложния образ и проблематичния характер на Олив.
==
Макар вътре много често да се говори за самоубийство, романът на американката Елизабет Страут си остава апология под дълбоко прикритие на живота - живота, който въпреки разочарованията, загубите, невъзможностите и може би обсадата на всеобщото безсмислие, продължава да е място, което не искаме да напуснем дори в обрулената си от илюзии и надежди старост. Ако героиня като Олив, която е дотолкова наясно с неизбежната ентропия, че може да мине ако не за циничен песимист, то поне за здравомислещ реалист, е способна да изпита тази привързаност към съществуването въпреки, то какво остава за нас останалите.
==
Избирайки по-необичана жанрова рамка - роман в разкази, - Елизабет Страут проследява нехронологично втората половина от живота на пенсионираната учителка по математика в малкото провинциално градче Кросби по крайбрежието на Мейн. Въпреки че се съсредоточава върху традиционните й роли на съпруга, любовница, майка и вдовица, писаелката успява да проникне във вътрешните основания на нейната трудна и неприветлива личност, да се спусне в нейния ангст, да сложи пръст в мекото на травмите и фрустрациите й отвъд почти враждебната защитна фасада. Това е направено както през съзнанието на Олив, която е протагонист в няколко от разказите, така и през погледа, който дават към нея избраните за главни герои жители на Кросби в останалите разкази, в някои от които Олив се появява само за кратко камео. Резултатът е сложен портретен пачуърк, постъпателно наслагване на кръпки, или по-скоро кадри, от различни ъгли до получаването на дълбоко панорамно изображение.
==
Чрез въпросните герои Олив е видяна и в амплоато си на обществена фигура в една тясна до задушност провинциална среда (която в български вариант за жалост като че ли не би звучала толкова надвременно и общочовешки). Романът улавя сложната динамика между извечната ни вътрешна самота и неизбежните за човека връзки, в чиято паяжина той съществува. И останалите истории се развиват на сцената на семейството, а ролите са на партньори, родители и деца, които неминуемо пресичат пътя си с останалите участници в общността. Ето защо би било грешка да се съсредоточаваме единствено върху образа на Олив. Елизабет Страут дава достатъчно собствена плът и на съпруга й, и на сина й, и на всички останали образи. Те не служат единствено за да дадат още една гледна точка върху характера на едноименната героиня, а и за да ни разкрият собствен свят на крехкост и копнежи, на падения и надежди, на слабости и страх.
==
И все пак неизбежно е да търсим обединяващия образ, да се “оглеждаме” за него, докато четем. Олив е като магнитна ос, а Елизабет Страут е истински майстор в изграждането на своята уж nonlikable, непопулярна, трудна за харесване героиня, превеждайки катарзисно читателя от съпротивата, неприязънта и дразнението, което изпитва към нея, през състраданието и вникването в основанията й, към приемането, емпатията и дори обичта към нея.
==
Да, тя е недодялана и тросната, лишена от меките социални умения, които ни правят поносими, склонна на вмешателства в чуждите работи, директна, рязка и делова, когато срещне проблем или трагедия, никому “не цепеща басма”, с нерафиниран речник, осъдителна и строга към близките си. Когато например види паднал на земята възрастен мъж, тя ще попита “Умрял ли си”, а на болното от анорексия непознато момиче ще изтърси “ама ти умираш от глад”.
==
И въпреки това - тъкмо защото сме личности сложни, противоречиви - тя е способна на солидарност и помощ (когато разубеждава бивш свой ученик да отнеме живота си или с години се грижи за парализирания си съпруг), на толерантност (когато казва, че би обичала до болка сина си дори ако е гей) и на дълбока, макар и хладна и несантиментална, емпатия (когато се разплаква от вида на анорексичното момиче и я уверява, че в крайна сметка “всички изпитваме глад” - твърдение с почти екзистенциален, философски смисъл). Макар да изглежда себична, Олив върши дълга си в ущърб на себе си - тя така и не консумира възможността да напусне семейството си и да се свърже със собствените си чувства, от които е почти патологично отчуждена. И все пак Страут е благосклонна към нея, давайки й накрая възможност да не се изпълнят страховете й, “че самотата може да убие човек – по най-различни начини тя действително може да причини смърт”.
==
“Олив Китридж” е роман за много от класическите теми на семейната драма - изневярата, потисканите копнежи, трудността на родителството и травмите, които нанасяме на децата си, самотата в двойка, отдадеността, жертвата и т.н. Но ми се иска да изтъкна, че това преди всичко и книга за остаряването като процес, в който няма нищо мъдро и достолепно, а който е по-скоро натрупване на разголвания и загуби, с които трябва да понесеш да живееш (“когато годините зад теб са повече, отколкото тези пред теб, нещата стоят различно”). Старостта не е особено красива, да, ала нима е изненада, че в нея можем да постигнем помирение със себе си, но пък понякога да изпитаме и същите вълнения и неувереност, които са ни владели на 15. Променя ли ни всъщност животът - въпросът, чийто отговор всеки читател сам ще търси за себе си.
==
В заключение, “Олив Китрдиж” е най-хубавата книга, която прочетох поне от началото на годината досега. Надявам се от “Кръг” скоро да издадат и нейното продължение. А след като прочетете книгата, изгледайте и сериала, който следва плътно сюжета, фокусирайки се само върху историята на семейство Китридж.
