Привикнала със задълбочени рефлексии, сложни сюжетни структури, разбъркана хронология, фрагментарност и всякакви други прийоми на съвременния роман, бях отвикнала от онова позабравено негово предназначение - просто да забавлява, да “занимава” и (всъщност в значителна степен) - да образова. Така, както правеха класическите приключенски романи от моята младост. Ето защо с почти детинско въодушевление преживях “Ловецът на пеперуди” на Костадин Костадинов - свръхувлекателна история в най-добрите традиции на тази литература, проследяваща хронологично живота на своя протагонист, от раждането до смъртта му.
==
А необикновеният централен герой, чийто живот е низ от скитания и премеждия, който се докосва до голямата история, без да се задържа в нея, е задължителен за този тип роман. Такива трябва да са и местата, през които той ще премине, като едно от тях - неговата притегателна Итака, която ще го тегли и в която ще се завърне - също трябва да получи статута на “протагонист”. В “Ловецът на пеперуди” героят е Лазар Караиванов-Костуро (1882-1970), а мястото - изчезналият вече дунавски остров Ада Кале, потопен през 1970 г. при строежа на язовира “Железни врата”.
==
И както е неизбежно да разчетем в “Ловецът на пеперуди” Одисеята (в този случай - от края на 19 до втората половина на 20 век), така си припомняме и небезизвестните думи на Джон Дън - No man is an island entire of itself ‘/ every man is a piece of the continent, a part of the main. Всъщност, тук човекът и островът са едно. Едно, което се събира в и до себе си, потъвайки във водите на вечната река, след като е обиколил всички континенти през световния океан. Така става и с Лазар, който не носи случайно име, а това на възкръсналия евангелски герой. Този наш Одисей няма вярна съпруга, която да го очаква - само островът дом и неговият брат близнак Михаил са там, в очакване той да потъне и да се прероди на свой ред с тях.
==
Пъстра е съдбата на Лазар, по прякор Костуро. Роден в столицата на Княжество България от баща българин от Костурско и майка сръбкиня, той се заселва със семейството си на остров Ада Кале, откъдето - благодарение на таланта си - ще стигне чак до Латинска Америка. Малкото бозаджийче и макаронаджийче, израснало в мултикултурна среда, ще говори няколко езика, ще придобие различни умения и професии, но ще прекара по-голямата част от живота си като забележителен цирков артист - хвъргач на ножове, обиколил най-големите циркове и театри на земното кълбо.
==
Благодарение на това, сцената на “малкия човек” от Балканите бързо се изнася и се оказва целият свят, а той се става man-of-the-world в един толерантен, обогатяващ и преди всичко много човешки досег както с другите си съвременници, така и с най-големите събития, личности и конфликти в историята от края на 19 и първата половина на 20 век. (Йосиф и Иван Буреш, Димитър Благоев, Гоце Делчев, султан Абдул Хамид II са само част от известните личности, които ще преминат през страниците на книгата). Костадинов не остава в нашия “вилает”, както правят други романи за този период, а още след македоно-одринските освободителни борби, в които Лазар се включва с изумителната си, но морално спорна дарба, героят тръгва към Европа и най-далечните кътчета на планетата.
==
През чумната епидемия в Египет, през гледката към наскоро завършената Айфелова кула, през изложението в Лондон, на което сме представени благодарение на Джеймс Баучер, през лова на бизони с бели и индианци в американската прерия, където впечатлява самия Бъфало Бил, през руската Самара, където товарят каторжниците за Сибир преди съдбовните революции, и така нататък и така нататък - бурната история и култура на века е ясно, макар и пестеливо маркирана, като на големите, свръхпроигравани в литературата войни не е отделен нито ред. Впрочем, кариерата на Лазар Костур ще приключи именно с началото на Втората световна война.
==
Усещането е, че за своята възраст, той вече е изживял няколко живота. Автентичният, измислен от него, макар и непатентован, номер “Колелото на смъртта”, в който живата мишена се върти на диск, докато Лазар забива ножове около нея с вързани очи е ясна метафора за човешкото състояние и сляпата съдба, която непрестанно мята срещу нас нови предизвикателства и опасности. Един “смъртноопасен номер”, както го представя директорът на цирка (другата централна метафора), призовавайки публиката: “и се молете на Господ всичко да мине добре”.
==
Повече от всичко друго обаче Лазар Костуро е ловец - ловец не само на пеперуди (по които се запалва благодарение на самия Иван Буреш, известният български ентомолог и учен от чешки произход), но на човешки истории, съдби и най-вече души. Поверието, че за душата на всеки мъртвец идва пеперуда и каца близо до гроба му, за да я отнесе, работи безотказно за всички редки екземпляри, които биват описани в книгата с огромно, впечатляващо познание и подробности. Видът и характерът на всяка от тях отразяват напълно тези на покойника, на чиято история ставаме свидетели. Така за цял един живот Лазар успява да събере „88-те най-забележителни пеперуди на света“ - по едноименната книга на Жан-Анри Фабр, която получава като дете.
==
Последната, 88-ата, която носи името многоцветница 88, ще дойде за самия него (и не, това не е спойлер, защото в този вид романи неизбежно от самото начало знаем, че ще стигнем до смъртта на героя). Тя краси и корицата на книгата, като нейните осмици бележат безкрайността. А отвъдносто за Лазар без съмнение ще е такова, защото, както един от героите казва за хората, които изпраща на смърт: “Господ е милостив, но няма как да изпрати душата им на някое по-красиво място, ако те това място не могат да си го представят. Дори да го заслужават”. Размахът на мечтанието и въображението е всичко - а Лазар определено го има.
==
Защото най-много от всичко, което можем да кажем за героя, е, че той е свободен човек. Въпреки опасенията му, че в цирка, с неговия ред, дисциплина и дресировка, той също се превръща в “доволен затворник, в балканска маймуна, на която ръкопляскат”, истината е, че никоя жена, никое място, никое събитие, освен отдадеността на пеперудите, не успяват да го задържат (“търсещият свободата човек е обречен на самотно скиталчество”, предупреждава го един от героите). Неслучайно последното пътешествие на Лазар го отвежда в амазонската джунгла сред диваците якусес, едни от най-свободните хора, които е виждал: “Сигурно, когато е създавал човеците, Господ си е представял, че те ще живеят като диваците в джунглата. Без държави. Без власт и затвори”. Без понятие за време. Без собственост.
==
Точно такъв, “сам за себе си”, е и неговият остров Ада Кале, наричан Свободният остров. Останал откъснат от Османската империя след Руско-турската война, той бива “забравен” и макар де юре да е владение на султана, е освободен от данъци, мита и военна повинност и се превръща в неконтролирана територия, рай за контрабандистите и сбъднат идеал за анархистите - пример за съвършеното безвластие и свободно самовластие. На него мирно живеят турци, албанци, унгарци, власи, евреи, черногорци, сърби. Може би затова, предполага героят, истинската цел зад решението на комунистическата власт в Румъния да залее острова и да построи язовир е тази: “да заличи Ада Кале, да заличи и спомена за него, защото свободолюбието е заразно”.
==
И все пак Лазар Костуро не е герой, а човек, който избира свободата. В решителни моменти, когато има възможност да повлияе на най-голямата история с действията си, той разсъждава така: “Има кой да въздава справедливост. Аз избрах да си доживея волно живота, вместо да ставам герой”. Останал последен и сам на потъващия остров, той може би споделя мислите на един от второстепенните герои, които среща - мъж, осъден на смърт, предпочел да рее поглед към красотата и фигурите на облаците, без дори да удостои с поглед гилотината. “Никога преди това не съм се чувствал по-свободен и по-щастлив”, казва мъжът, прекарал седем месеца, затворен в едно подземие.
==
И смешна, и забавна, и тъжна е тази книга. Събрала много познания за света, които само пътешественик като самия автор Костадин Костадинов може да има. Езикът на автора е жив, пластичен, работен, лишен от украси. Може би едно от предимствата на романа е също и това, че той - умишлено или интуитивно - е лишен от драматизъм. Когато една глава трябва да падне, тя пада; когато любима трябва да бъде убита - бива; когато очакваш грешка - няма. Няма шикалкавене, няма свръхизненади, няма игра с обрати и експлоатиране на съспенса.
==
Писателят разказва остросюжетно, събитийно, почти дневниково, понякога буквално нахвърляйки “записки”, без да се задържа твърде дълго върху отделните моменти и места, без да затъва в подробни описания, дълбокомислени впечатления и саморефлексии. От това разказът съвсем не страда - той се крепи изцяло на богатството от пътувания, премествания, случки, обрати, новости. Разказ хедонистичен, самодостатъчен, за да изпитаме истинско позабравено удоволствие. Разказ уроборос, осмица. “Връщам се там, откъдето съм дошъл”, казва Лазар, преди да поеме към края на себе си и на дома си.
==
Но освен остров, човекът трябва да е и хан. Хан, като този, който държи семейството на Костуро през всички тези години, хан, в който хора и съдби влизат и излизат свободно. Не случайно на тръгване, когато машините за разрушение вече пътуват към Ада Кале, бай Лазар оставя вратата на хана и малката външна портичка на дома си широко отворени. “Така Дунав по-лесно ще влезе”, казва той, преди с разказвача да станат свидетели на рухването на стария свят.
