“Танцуващата с вода” (Кръг, 2023), на която имам радостта да съм редактор, е амбициозният дебютен роман на американския журналист, интелектуалец и мислител по въпросите на расизма Та-Нехиси Коутс. Макар и това да не е първата му книга (Коутс е автор и на нонфикшън, а за мемоара си “Между света и мен” е удостоен с Националната литературна награда на САЩ), текстът е дотолкова зрял, комплексен и впечатляващ, изпълнен с толкова богат и поетичен език, както и познание за американската история, че в никакъв случай не може да мине за типичния дебют. Неслучайно “Танцуващата с вода”е превъзнасяна от редица известни творци, любима е на Опра, а талантът на Коутс с право е смятан за достоен наследник на Тони Морисън, Джеймс Болдуин и други класици на американската литература, занимаващи се с тъмния период на робството.
==
Сюжетът ни пренася в щата Вирджиния в годините преди Гражданската война, във време, когато богатството на плантациите, блясъкът на аристократичните южняшки родове и най-вече непоклатимостта на досегашния - отреден сякаш от боговете - ред вече са в задушаващата прегръдката на упадъка. Разложение и морално-нравствено, и финансово-икономическо, което ще доведе до заника на робството - като за начало поне такова, каквото все още съществува на запад, където отвеждат последните годни за работа роби. Сред тях е и майката на главния герой Хирам, който води повествованието от свое лице. Той ще се превърне в един от хората, които ще съдействат този процес да стигне до своя неминуем край - край исторически, но и (много по-важно) в умовете и сърцата на оцелелите.
==
Останало само след внезапното отвеждане на майка си, за което нищо не си спомня, момчето намира втора майка в лицето на особнячката Тина, като малко след това двамата са прибрани в дома на истинския му баща - господаря на имението Локлис (преводът “без ключалка” не е случаен). Не като равноправен син обаче, а като домашен персонал, който да обслужва белия наследник и негов полубрат. За тази цел, но и благодарение на изумително паметливия си ум и способността му да учи бързо, Хирам получава и образование. Макар с идеята да поеме грижата над глупавия и невъздържан истински син и някой ден от негово име, зад кулисите да ръководи имението с вещината си, така че да го спаси от съдбата, която вече достига много от съседните имения, тази възможност дава на Хирам силата да мечтае за измъкване, за истински контрол над съдбата.
==
Може би най-силното послание на “Танцуващата с вода” обаче е, че свободата не е просто антоним на робството. Напротив, тя е не по-малко строг, взискателен и абсолютен господар, така че посвещавайки се на нея, Хирам избира друг вид окови - задължения, отговорности, дългове, които човек сам поема върху себе си именно в нейно име. След почти чудодейното му спасение от дълбините на река Гус, той ще открие своята свръхестествена сила и постепенно ще усвои Превеждането - способността да извежда несвободните към свободата чрез телепортация, ала всъщност просто изграждайки мост от човешки истории, въже от възродени спомени, в които ще открие и собствените си изгубени в неспирно течащите води на времето близки.
==
Романът е изпълнен с тези малки лични подистории, които насищат плътта на наратива и не оставят читателя нито за миг - сякаш за да не се прекъсне този жизнен поток, нужен ни, за да продължим да крачим след разказвача Хирам. Един реален, постижим супермен, който ни напомня, че Коутс е писал и комикси от поредиците на “Марвел” за “Черната пантера” и “Капитан Америка”. Подобно на супергероите, Хирам ще трябва да се научи да владее и насочва своя талант, да работи върху него, да положи огромни усилия. Както и да се довери на мнозина съмишленици, приятели, бивши другари по съдба, за да достигне нивото на своята менторка - аболюционистка Хариет Тъбман (истинска историческа фигура), в романа наричана Моисей.
==
Свързвайки се с подземната клетка в родното си място, с онези, които довчера е мислел за свои врагове, след огромно изпитание за волята му, Хирам ще стигне до свободна Филаделфия на север, където ще се убеди в действие колко опасна, пипкава и неблагодарна, но и дълбоко удовлетворяваща е работата по извеждането от несвободните чрез Подземната железница, позната ни и от едноименния роман на Колсън Уайтхед (Лист), удостоен с “Пулицър”. Вместо влаковете, Коутс ще предложи именно своебразното физическо пренасяне - “чудо”, което изисква и отнема много от силите на превеждащите и има своята цена.
==
Коутс обаче не ограничава нуждата от свобода само до чернокожите роби - той я извежда навсякъде в обществото. Когато прогресивните умове, борещите се за различни обществени каузи групи и личности се срещат на Конгрес край Ню Йорк, който Хирам също посещава, той става свидетел на редица еднакво легитимни борби: за равенство между половете, за справедливо платен труд, за правото на детство и спирането на детския труд, за озаптяването на дивия капитализъм и т.н. За да заключи:
==
“Робството беше в основата на всички битки. Защото, както говореха, фабриките заробват децата, раждането на деца заробва телата на жените, ромът заробва душите на мъжете. В този момент насред вихрушката идеи осъзнах, че тайната война се води срещу нещо повече от робовладелците във Вирджиния и че не просто се стремим да подобрим света, а да го създадем наново.”
==
В “Танцуващата с вода” Коутс реабилитира достойнството на чернокожите роби (в неговата система на разделение наречени Задължените) и чрез начина, по който ги вижда като реалните самодръжци на изобилието и благоденствието на Юга; единствените способни и надарени с уменията, необходими за стопанисването на начина му на живот и поддържането на традицията; тези, без които белите господари (Качеството) не биха оцелели нито за ден. Ирония е, че именно белите са “задължени” на робите за това, че осигуряват “качеството” на собствения им живот. На способността на последните да могат всичко, да разбират от всичко и да се справят с всичко Коутс противопоставя образа на белите аристократи като слаби, порочни, алчни, изплашени, безпомощни, крепящи се единствено на страха, който все още предизвикват.
==
Най-силното и неопровержимо реабилитиране обаче става (макар и идеята да е отдавна позната в литературата) чрез силата на паметта. Именно в това - в незабравата, в извикването на гласовете и лицата от миналото, в помненето на съдбите и призоваването на разказите за отведените - се проявява необичайната дарба на Хирам. Помненето е живот и възкресение за изгубените, но и начин за себенамиране за Хирам. В процеса на неговото самообучение наративът се връща в спомените и потъва в саморефлексиите му, прекрачвайки със лекота във времената.
==
В заключение можем да кажем, че целият роман, преведен с вещина от Владимир Германов, също е построен като своеобразно превеждане: от детството в зрелостта, от незнанието в знанието, от забравата в помненето, от желанието да бъде като брат си и баща си до това да бъде много повече, от страха към смелостта, от самотата към другарството и любовта, от робствотото на несвободата към служенето на свободата. Коутс определено владее съспенса и знае как да задържи вниманието на читателите за тези близо 450 страници, както и да се движи умело между мисълта и остросюжетното действие с овладян баланс и дълбоко наситен език.
