Може би светът е съставен не от струни, а от истории, безброй малки, ярки истории, а много, много отдавна всички са били част от някаква супергигантска история, която внезапно се е разпаднала на милиард късчета, така че затова никоя отделна история сама по себе си не е особено смислена и през живота си трябва да се опитваме да сплетем отделните истории - моята с твоята, нашите с тези на всички, които познаваме, докато не се получи нещо, което за Бог, или който е там, да прилича на буква или дори цяла дума…
==
Докато най-новата му книга The Bee Sting чака в дългия списък на тазгодишната награда “Букър” (да не се бърка с международното отличие с това име, присъдено тази година на Георги Господинов), читателите у нас най-после имат възможност да се запознаят на български с ирландския писател Пол Мъри. Благодарение на издателство “Кръг” вече четем по-предишната му книга “Скипи умря”, също номинирана навремето за престижното отличие.
==
Историята обединява няколко сюжетни линии, чиято пресечена точка е ежедневието в мъжката католическа гимназия “Сийбрук” (неин прототип е колежът, който самият Мъри е посещавал в младежките си години), а героите, разбираемо, са представители на учениците, учителите и свещениците в него. Не се заблуждавайте обаче, че става дума за предълъг - над 600 страници! - young adult роман. Макар да може да се чете и от настоящи, и от отдавна пораснали тийнейджъри, “Скипи умря” е дълбока общочовешка и екзистенциална драма, написана с изключително въздействаща сплав от комедия и трагедия, хумор и сериозност, ирония и романтичност, жаргон и висок поетичен език.
==
Двата главни протагониста и носители на основните гледни точки (от иначе многото в разказа), около които се въртят и останалите събития, са 14-годишният Даниел Джъстър, по прякор Скипи, и учителят по история Хауърд Страхливеца. Чувствителното, срамежливо, чисто и романтично момче, дълбоко травмирано от поредица трагедии и зависимо от хапчетата, които пие, и провалилият се като брокер в Ситито бивш ученик, върнал се на родното място, за да заеме мястото на един от онези учители, които някога самият той е презирал или подигравал, докато собственият му брак се разпада.
==
Превръщайки ги в своеобразна версия един на друг, “Скипи умря” е разказ едновременно за приемствеността и счупването, за продължаването и пропадането между поколенията, както и демонстрация за това “в какво се превръщат мечтите” на всяко следващо от тях. Някогашните луди, мечтателни, трогателно смешни момчета се превръщат в унилите, примирени, нелепи, задръстени възрастни. В този неумолим процес всеки пореден пада същата жертва на времето, на конюнктурата, на бита, на провалите, на емоционалната и моралната ентропия - първоначалното различие е застигнато от проклятието на неизбежното подобие.
Скипи умира още в заглавието и в първите страници на дългия роман. Този спойлер обаче не попречва по никакъв начин на увлекателното повествование, което се връща към предходните събития, преди отново да премине към последствията от тази смърт в настоящето - последствия, които отекват с огромна сила в средите на всички групи и поколения в училището и притежават силата да променят или поне да дадат шанс за промяна на куп съдби. Мъри не търси виновника като детектив, а подобно сърцевед ни превежда през вътрешния монолог на всички предполагаемо замесени в този вселенски, както се оказва, акт.
==
Тук е Лори, възлюбената на Скипи, принесена в жертва от амбициите на родителите си и безмилостния натиск на популярността. Тук е обсебеният от физиката зубър Рупрехт, съквартирант и най-добър приятел на Скипи, който е по следите на научен пробив - откриването на портал към многото паралелни на нашата вселени. Тук е дребният престъпник и начинаещ дилър Карл, отчаян съперник за сърцето на Лори и много, много изплашено момче отвъд фасадата на агресията. Тук е Автоматора - крайно прагматичният и материалистичен заместващ директор, който не спира пред нищо в опитите си да овладее училището и да сложи край на цяла епоха в ирландското образование. Тук е страшилището отец Грийн, един от отмиращото поколение на духовниците в гимназията, който носи тъмен грях от миналото си на мисионер в Африка. Тук е треньорът по плуване, който обича момчетата си твърде, критично много.
==
Заплетените сюжети, изобилстващи от чудесни и забавни диалози, крият една ерудитска по същността си книга. Мъри сърфира по куп теми, които се превръщат в метафори една на друга и на посланията в историята: квантова физика (струнна и М-теория), история (Първата световна война и участието на ирландците в нея), поезия (като тази на Робърт Грейвс, описал ужасите в последната), обаянието на ирландската митология, технологичния бум от първото десетилетие на милениума, компрометираната институция на католическите свещеници в модернизиращото се образование, наследството на мисионерството и колониализма, язвите на педофилията сред духовенството, материализма на средната класа, драмата на учителството, зависимостите и анорексията, разпада на интимните връзки и така нататък и така нататък…
==
Най-впечатляващото обаче е, че Мъри успява да създаде собствен модел, обвързвайки първичния вселенски хаос с безпорядъка на обществата (“самата структура на Вселената причинява системна липса на баланс”), както и струнната теория с физиката на човешките взаимоотношения и любовта. Злощастието в любовните взаимоотношения може да се проследи до субатомно ниво, а хората са подобни на можеството понесени из единайсетте измерения вселени с мембрани, които може да са необятни, но и с размерите на частица, може да са на светлинни години разстояние, но и буквално една до друга. “Само на милиметър от нас може да има друга вселена, а ние да не можем да я видим, защото е в друго измерение” - тази научна постановка е всъщност най-доброто обяснение за онова, което се случва с буквално всички герои в книгата. С всички нас.
==
Без да ни поднася банален хепиенд и далеч от всяка дразнеща мелодраматичност (при положение че самата му книга започва с лош край), Мъри все пак открива начин да противостои на аксиомата, че “всичко се разпада”. Перифразирайки Елюар (“Да, друг свят съществува, но той е в този, в който живеем”), авторът пише, че “в този свят, който изглежда толкова скучен и обикновен, има един напълно приказен, магически, прекрасен свят”. Мъри дава път на осъзнаването, на приятелството и на любовта - единствените, чрез които вселените могат да се проникнат и които могат да противостоят поне временно на забравата. Както обаче и тези, заради които продължаваме напред. Дупката на поничката, с която се задавя Скипи, в крайна сметка се оказва порталът, който “притегля като черна дупка към бъдещето” онези, които остават. Изглежда самият Скипи “е бил едно от онези невзрачни, незабележими болтчета, на което се е крепял целият механизъм”.
