Ирландската писателка Ейлиш ни Гуивна, автор на множество романи, разкази и детски книги и носител на редица награди за проза, излезе за първи път и на български. Разказите в “Литературен обяд” (изд. ICU), са подбрани специално за българското издание. Вижте __рецензия за сборника ТУК_. _
==
Антония: Няколко пъти в разказите си споменавате България, имате и цял един, посветен на нея. Каква е връзката ви с България и дали преживяванията и впечатленията на героинята ви са ваши собствени, вкл. трудността й в усвояването на българския език?
==
Ейлиш: Връзката ми с България идва оттам, че моят син е женен за българка. Живеят в Ирландия, но сватбата им беше през 2015 г. в Пловдив. Отидох на сватбата, разбира се, и се влюбих в България. За моя изненада открих, че в един от нашите университети се предлага вечерен курс по български език и се записах. Сега идвам в България веднъж на годината, а три пъти съм посещавала и лятно училище по български език във Велико Търново.
==
Историята, свързана с България в сборника, е напълно фиктивна, както със сигурност се досещате. Никога не съм била отвличана от роми, нито съм отсядала в българско село. Не съм сигурна какво я вдъхнови. Исках да напиша нещо, чието действие се развива в България, и да си го измисля. Може да се каже, че текстът е вдъхновен от мои впечатления, докато шофирах покрай малки и почти изоставени села. Наблюденията на героинята за езика са си изцяло мои, обаче.
==
**А: Успявате да говорите езика на много различни един от друг герои, живели в най-различни исторически времена или социални прослойки. Трудно ли е да влезете в съзнанието на простовата медицинска сестра от предградията, после на младо момиче от времената на Големия глад, а след това на съвременен литературен сноб или руска имигрантка? **
==
Е: Не е трудно. Предполагам, че предизвикателството е да го направиш добре, да влезеш убедително в главата и гласа на друго същество. Всъщност съм малко скептична за способностите си, или в чиито и да било други способности, да се пише коректно и вярно с гласа на човек, живял преди двеста години, например.
==
Много неща в човешката природа не се променят особено във времето, но някои - да, и мисля, че писателите често проектират чувства и идеи от собственото си време въхру герои от миналото. Можем да се опитаме да вникнем обаче. Мадам Бовари, c’est moi, съм аз, както казва Флобер. В известен смисъл, независимо къде и кога живее един герой, c’est moi.
==
А: В някои от историите ви има великолепни картини на една по-стара, провинциална Ирландия, с нейните китни селца и природа, с особените й типажи. Описанията ми напомниха за собственото ми детство в моето балканско село. Това ли е “селската” Ирландия, която помните от детството си? Кажете ни нещо повече за нея и онова време и как се е променила през последните десетилетия.
==
Е: Да, това е. Родена съм в града, в Дъблин, през 1954 г. и посещавах тези селца в провинцията по време на ваканциите от около 1960 година. В онези дни начинът на живот там беше напълно различен от този в Дъблин. А когато баща ми, който произхожда от едно от тези места, ни разказваше истории за собственото си детство, той описваше един начин на живот не по-различен от този през Средновековието - най-често в положителен смисъл.
==
Всичко в Ирландия се промени по време на моя живот. Всичко е по-модерно, а начинът на живот в селата не е много по-различен от този в града. Чувствам се щастливка, че съм познавала Ирландия в миналото, но се радвам, че днес живея в модерна страна.
==
А: Не винаги следвате строго сюжетните правила - например да осигурите задължително кулминация, обрат или катарзис. Това придава известна неочакваност на историите ви.
==
_**Е: **_Не съм много добра в сюжетите. Само че това, според мен, е характерно за късите разкази - за типа, който и аз пиша, модерния тип разказ, както е създаден от Чехов и Джойс за пръв път. Понякога една чехова история има сюжет, но много пъти - никакъв.
==
А: Сред моите фаворити в този сборник са литературните разкази. Те представят едно нефункционално, снобско и като цяло патетично състояние на литературния естаблишмънт - картина, която толкова напомня на тази в България. Това ли е действителното състояние на издателския бизнес в страната ви? Създава ли властта в литературата порочен кръг, в който изкуството се губи, а посредствеността разпределя пари и връзки?
==
Е: Е, в историите преувеличавам, все пак те са сатира. Не е толкова лошо, колкото го описвам! Но, разбира се, съществуват съперничества и вражди, има снобизъм, има дух на съревнование. И мисля, че винаги е любопитно да се наблюдава как работят комисиите, които връчват награди, работа или каквото и да било друго. Невероятно е да се проследи динамиката: силните и слабите гласове, властните хора, които обичат да се разпореждат, и останалите. Да се види как се вземат решенията в една група.
==
Не бих се съгласила обаче, че литературната ни система е нефункционална, както и не смятам, че посредствеността управлява! Участвам в редица комисии и мога да кажа, че всъщност те винаги са доста справедливи. Мнението, което изразява героя ми Франси в “Литературен обяд”, не е мое. Аз съм повече като Пам, жената в борда. Но мога да си представя как би се чувствал някой като Франси, който не е успял.
==
А: В тази връзка, как бихте определили състоянието на съвременната ирландска литература днес, като се имат предвид големите имена от миналото?
==
_**Е: **_Ирландската литература в добро здравословно състояние, според мен. Винаги сме имали силна литературна традиция. Един от проблемите е, че до сравнително скоро тя бе силно доминирана от мъже. Известните ни писатели - Джойс, Бекет, Хийни, Шоу - са всичките мъже. Това се промени през последните двайсет или трийсет години и сега има баланс що се отнася до пола на писателите. Имаме много писатели, много чудесни млади автори, и издателският бизнес в Ирландия също е в добро здраве.
==
А: Всичките ви истории имат ясен социално-политически контекст, дори и само загатнат - как намирате страната си в днешните Брекзит времена?
==
Е: Всички се надяваме Брекзит да не се случи. Ако има някакъв положителен аспект в ужасната заплаха “Брекзит”, то е, че се засили и затвърди самосъзнанието на Ирландия като европейска държава. Чувстваме се европейци. Разбира се, тревожим се много за ефекта, който Брекзит ще окаже върху границата между република Ирландия и Северна Ирландия.
==
А: Ще има ли и втора ваша книга на български скоро? Какво да очакваме?
==
_**Е: **_Нека видим как ще тръгне първо тази. Но имам много истории, които чакат да бъдат преведени - така че кой знае!
