Георги Стоянов за романа си "Блъф": Историята спокойно би могла да се развие и у нас по същия начин

Антония: Живял си известно време в Украйна, но достатъчно ли беше, за да успееш да предадеш атмосферата на този особен град или използва други източници и прави проучвания за времената и събитията, които описваш в “Блъф” **_(виж рецензия на книгата тук)_?**

==

_**Георги: **_За мен беше достатъчно, за да си създам впечатления и да усетя духа и атмосферата. А иначе проучванията ми се основаваха предимно на разкази. Мисля, че има нещо много истинско и запленяващо в неангажиращ разказ от първо лице. Естествено, такъв „източник” никога не е изчерпателен и всеобхватен, а и търпи преувеличения и украси - но може би именно в това е чарът му.

==

А: Беше ли ти ясен финалът още от самото начало - или съдбата на главния герой Юри сама се заформи в процеса на писането на историята?

==

Г: Нещо, което беше мъглява идея в началото, по съвсем естествен път започна да се оформя в хода на повествованието. Просто героите „вървяха” сами натам.

==

А: Как ти самият оценяваш и би определил своя главен герой - какъв човек е той, какво го създава и какво го ръководи?

==

_**Г: **_В никакъв случай не бих го категоризирал като добър/лош. Гледайки на него като читател, ми се струва, че е един човек, когото съдбата щедро е надарила с рядък интелект, харизма и куп други качества. А за да компенсира нещата, същата тая съдба го е поставила в едни мрачни и тежки времена.

==

Ръководи го преди всичко внимателната му, балансирана преценка за обстоятелства и хора, както и уменията му да „чете” другите, поставяйки се на тяхно място и приемайки гледните им точки. Ръководи го и принципът, че няма какво да губи. Че след като съдбата го е заплюла, той може и трябва да я предизвика - и ще плюе насреща й донасита.

==

А: Описваш взаимоотношенията между изключително безскрупулни престъпници по такъв начин, че човек дори е склонен да им съчувства, да изпитва симпатия и съпричастие към тях. Съгласен ли си?

==

_**Г: **_Съгласен съм и се радвам ако такова е усещането. Не ги оправдавам за нищо, не ги и съдя. „Професиите” им може да са извън закона, но в крайна сметка те са хора.

==

Натъквал съм се и все още се натъквам на индивиди с крайно съмнителен морал и прогнила, гнусна ценностна система, които, официално, никога не са прекрачвали закона. Прави ли ги последното по-добри хора от някои от героите в книгата и повече ли заслужават симпатията на околните…? Май не.

==

А: Намираш ли украинския ъндърграунд за сходен с българските мутренски времена от 90-те и всъщност използва ли нещо от тях, за да пресъздадеш този особен свят със свои собствени правила?

==

Г: Категорично. Периодите на див, кръвожаден и меркантилен преход от един строй към… нещо друго, са идентични. Историята, в онези й времена, спокойно би могла да се развие и у нас по същия начин.

==

А: В романа навлизаш с дълбок психологизъм в героите си, разчиташ всеки техен жест в езика на тялото им, премерваш ефекта на всяка тяхна дума - трудно ли ти беше това навлизане или напротив, лесно и по интуиция?

==

_**Г: **_Нямам спомен да ми е било трудно и не съм го търсел целенасочено. Стремежът ми е бил да са максимално близо до реалността. А езикът на тялото е много интересна тема и мисля, че малко хора осъзнават важността и.

==

А: Пишеш изчистено, логично, подредено, без излишества - наложиха ли се много редакции и как би оценил работата си с редактора си за този дебютен роман?

==

Г: Благодаря. Имах един простичък ръководен принцип – да избягвам всичко, което ме дразни при някои автори или книги. Било то като прекалено много информация или като липса на такава. Когато усещах, че залитам нанякъде, светваше лампичка, че се получава нещо, което би ме подразнило, ако съм читател. И така. А отделен момент е изключително професионалната намеса на Ваня Майсторска, която знае точно как да „пипа”, вземайки предвид и литературните стойности, и щенията на многото типове читатели. Без нея романът нямаше да е това, което е.

==

А: Имаш ли идея за втори роман и за какво би бил той?

==

Г: Може да е продължение на „Блъф”; а може и да е предистория. Или пък по малко и от двете. Не изключвам възможността някои герои да идват „по бизнес” в България. А може и да блъфирам :)