С Ина Иванова разговаряме за последната й книга “Криле от папиемаше” (изд. Жанет 45, 2019).
==
Нека започна с едно впечатление: пишеш по начин, който предполага много преписване на фрази от стиховете ти в красиво тефтерче! Често, докато четях, ме обземаше подобен импулс. Представям си самата теб такава - записваща крехки мисли и изящни хрумвания в тефтерче, което винаги носиш със себе си…
==
Да, имам такова. О, това беше почти тайна! Винаги ми е в чантата и страниците му вече са доста омекнали, а корицата - поопърпана. Има домашен вид и в него записвам цитати от прочетени книги или мои фрази, които да ползвам по-късно за някой текст. Понеже се е случвало да нося идея в главата си с месеци и да работя по нея наум. Мисля, че няма да допиша докрай това тефтерче, понеже приятел ми донесе едно от Камино. А Камино е духовен път и… мисля, че мога да го вървя и с думи. Чакам някое – както ти го нарече – „изящно хрумване”, за да започна начисто
==
_“Случилото се може да бъде възкресено по хиляди начини” - това ли прави поезията ти “простите неща” и с нас, “изпратените на обикновена смърт”? _
==
Мисля, че литературата въобще е благословена с умението да възкресява света, да го доизмисля, да ни отдалечава от тленното.
==
Какво е за теб времето, воюваш ли с него или то е твой съюзник?
==
Не съм много сигурна, че времето съществува. Може би затова го и измерваме – за удобство, за да унифицираме преминаванията си през света. Но ако го има, нека бъде мой съюзник, не ми се живее с врагове.
==
Наричаш ни някъде “безпомощност от кръв и глина” – от какво всъщност сме направени, коя е тайната ни съставка?
==
Тайната ни съставка… Какъв хубав въпрос! Дано е въображението, дарът на въображението. Все пак метафората за душата, която ни е вдъхната, вероятно пази дълбоко знание за това кои сме всъщност. Кои сме ние отвъд кръвта и глината.
==
==
В стиховете си като че ли инвентаризираш заобикалящия ни, непосредствен свят. Това внимание към отвъд-смисъла на предметите, погледът към вещите като музей на паметта, фокусът върху детайлите на ежедневното правят ли поезията ти “женска”? Би ли я определила така?
==
Аз нямам проблем с определението „женска литература” като литература, писана от жени. Имам проблем със снизходителните конотации, с които то е обраснало в някои мъжки глави. Чувствителността на жената вероятно е различна и често – по-умело ползваща ресурсите на несъзнаваното. За изкуството това никак не е без значение. А предметите са знаци. И ни надживяват.
==
“Което ме прави по-силна, те убива” – кажи ми как разбираш преодоляването?
==
Изведохме този текст на четвърта корица на книгата, защото ми се струва доста знаков за цялата книга въобще. Не зная възможно ли е преодоляването да се случи рационално. Просто си слагаш парфюм и отиваш на работа. И правиш необходимото, за да преминеш през болката или загубата честно и осъзнато, с необходимата тъга.
==
Някъде пишеш, че вярата е твоят начин да не оставиш белезите да зараснат… А в какво _не _вярваш?
==
Не зная още.
==
Нужни ли сме на света? “Седя тихо, нищо не докосвам”. Като че ли описваш един свят, красиво капсулиран и самодостатъчен и без нашето усилно съществуване…
==
Ами ако всичко е едно и му принадлежим… дори без да сме му нужни. Във всеки случай – ненужно и деструктивно е човешкото ни его. Точно го определяш – „усилното ни съществуване”.
==
Възпяваш ефимерната красота на тленността, пораженията и крехкостта ни, дима, който сме, възнесен към непроницаемото небе, моментите на просветване през твърдата черупка на материята ни… Виждането ти за човека сякаш е като за нещо много уязвимо, чупливо, нетрайно, но погледът ти към него е изпълнен с умиление, нежност и доверие, с приемане на нашата погрешимост в пълно съзнание…
==
Да, ние сме крехки. Хубаво е да не го забравяме толкова често, особено когато решим да съдим хората около нас.
==
Поезията ти е изключително атмосферна – ако трябва с една дума да опишеш тази атмосфера, коя би била тя?
==
Надявам се, че пиша за недоизказаното. За онова, което просветва отвъд привидността.
==
Лехаим. За какво най-често си вземаш наздраве?
==
В това стихотворение се пие за живота. В живота бих пила за нас – оцелелите.
==
Милостиво ли е бъдещето?
==
Милостива е идеята за бъдеще.
==
В какво намираш утешение?
==
Утеха намирам от години в изкуството. Театър, литература, музика и хора, с които да ги споделям – това е моят сапунен мехур и аз предпочитам да живея в него. Лесно е, не съм състезателен тип.
==
Чии писани думи най-силно те развълнуваха тази година?
==
Ключът към този въпрос е „развълнуваха”. Прочетох фантастични книги тази година, но това, което наистина силно ме трогна, са книгите на Йон Калман Стефансон – сдържаната им сила, дълбоката поетичност.
