Познавам всичките ти стихосбирки и последната ти “Anemoia” (изд. Лексикон, 2020) ми се струва различна, някакъв нов етап в писането ти (може би, например, доста по-лишена от мечтателност и илюзии, доста по-тъмноматерийна). Различен ли си самият ти? И има ли връзка това с онзи стих “променям се във всяко място”?
==
Различен съм, макар да няма пряка връзка с цитирания стих. “Anemoia” не е следствие на емиграцията. Разглеждам я по-скоро като естествено продължение на предишната ми книга “Дромомахia”. И да, аз се променям във всяко място, но това място може да е на съседната улица, но най-често е някъде вътре в мен. Ново място може да е и Тройният концерт на Бетовен или концерт за пиано и оркестър от Шопен.
==
Пишеш, че сам си избрал “изгнанието в себе си”. От какво те е спасявал инстинктът за самоизгнание? И как какви са проявленията му?
==
Спасява и ме е спасявал от много неща. Спасява ме от тъмните ми инстинкти; от съжалението за неща, които съм правил, още по-често такива, които не съм; от болезненото възприемане на света – клишето е „на всяка несправедливост”, но това са глупости. По някаква причина както самотата, така и любовта ми причиняват болка. Аз по природа съм самотник, сигурно заради това вечно събирам хора около себе си – за купон, за литературно четене или за споделяне на знание. Макар с всеки изминал ден да се убеждавам колко е прав Еклесиастът: “Който трупа познание, трупа печал”.
==
От какво си тръгна, когато си тръгна от България? Разчитам този стих: “убивам с всяко напускане на споделено с другите пространство”, и като намек за общностите, които се изградиха, а после разпаднаха, след протестите през 2013 г.? Днес пак има протести - кое е различното и би ли участвал в тях, ако беше тук? (Някъде пишеш “пясъкът поглъща бавно слепите площади - агонията трябва да е дълга”)…
==
Тръгнах си от болезненото осъзнаване, че съм никой и такъв ще си остана. Но също и с ясното съзнание, че навсякъде ще съм никой. И бях казал на изпроводяк, че предпочитам да съм сам и никой сред непознати, отколкото сред свои. В стиха, който цитираш, ако изобщо има намек, той би могъл да е за предаването ми “Поети в кадър” или за “Поетични понеделници”, макар те да не се разпаднаха. В момента техен лидер е прекрасният поет Христо Мухтанов, който не ги остави да загинат дори във време на вирус. Но няма намек. Защото аз бях самотен във всяка общност – независимо дали поетична, или Протестна мрежа, с членството в която се гордея.
==
Можеш да си сигурна, че ако си бях в България, сто на сто щях да съм сред протестиращите, щях да строя барикади на Орлов мост. С ясното убеждение, че това е поредната загубена (от мен) битка. Не можеш да натрапваш свобода на хора, които не знаят за какво тя служи, яде ли се, пие ли се… На хора, които не я искат. Все по-често мисля за Каравелов и все по-малко за Ботев.
==
Лирическият ти герой, но всъщност самият ти, нарича себе си “бивш” - както какъв и какво си бивш? И има ли надежда за бившите хора?
==
Аз съм бивше хипи, бивш бунтар, бивш човек на науката (макар поне последното да се стремя да поддържам); много често съм бивш приятел и настоящ познат. Аз съм бивш нечий любим. И доколкото „се променям във всяко място”, значи във всеки един момент съм бивш и едновременно настоящ аз. Настоящ, комуто предстои след час или ден да стане бивш. Аз поддържам надеждата, градейки планове. Няма значение дали ще се осъществят, важното е да ги пуснеш в действие.
==
Кои са твоите бесове? Имат ли общо със заявеното намерение “да извърша всичко забранено”?
==
Моите бесове се разкриват в литри алкохол, огромно количество цигари, тежка работа и постоянна самотна влюбеност. Моите бесове постоянно нараняват малкото ми останали приятели. Както при Шопен – нежността ми е брутална. Благодарение на тях създавам около себе си кръг пустота.
==
Пишеш много за тъмната материя… коя е тя?
==
Душата ми, доколкото имам такава.
==
По отношение на какво си еретик - въпреки че, доколкото знам, се определяш като традиционен юдаист? Силна ли е днес вярата ти или…
==
Определям себе си като юдаист, но в никакъв случай традиционен. Вярващ съм и едновременно с това – човек на науката, който знае защо са били въведени едни забрани или предписания и кои от тях можеш да пренебрегнеш. Аз бих посещавал реформистка синагога, макар около мен да няма такава.
А съм еретик по отношение на манталитета и културата, в които съм израснал.
==
“Каквото и да избера, един и същ е резултатът” - това липса на надежда и очакване ли е, или напротив - някаква предвидима сигурност?
==
Това е съзнанието, че целият ми живот е един голям провал. В този смисъл – предвидима сигурност.
==
Имаш цикъл, ориентиран около песни - поставил си и YouTube линкове над всяко стихотворение, като вероятно препоръчваш четенето и слушането да се случват едновременно. Разкажи ми и за това, но аз искам и малко да изместя въпроса - работата ти досега във Франкфурт беше свързана със строене за сцени на концерти. Какво е да си от тази страна на музиката, каква е имигрантската общност, в която попадна там?
==
Нали знаеш, че аз имам албум, записан с моята група „Лоши комшии”? (https://youtu.be/Z2yMs92CQ9c)
Единствената „емигрантска” общност, с която се срещам, но наистина почти всеки ден, са двама от музикантите в групата. Хората, които строят сцени, т. нар. сценични техници, са братство, независимо от националността си. Някои от най-близките ми във Франкфурт са германци, има етиопци, има британци, има иранци и сикхи, всякакви; хора с най-различни религии и цвят на кожата. Това няма нищо общо с е- и имиграцията. Всъщност, емигрирал съм не в друга страна, а в тази общност, която беше изкуствено разпадната покрай страха от коронавируса. Що се отнася до едновременното слушане и четене – просто се надявам, че читателят ще усети не само смисъла, но и настроението, породило едно или друго стихотворение.
==
Помня, че си казвал как мястото на поезията не е във Фейсбук. Правел си документални филми за поети, организирал си много четения. Но сега предлагаш цял цикъл със стихове, които са обявени като фейсбук статуси. Как да го разбирам?
==
Като отговор на тенденция за (относително) кратко писане и саморазголване като във Фейсбук. Ако това не бяха стихотворения, може би – само може би! – щяха наистина да са статуси.
==
Стихосбирката ти „Анемоя“ е изключително красиво и стилно оформена. Кой е авторът на включените вътре фотографии и откъде са?
==
Наистина ли не си обърнала внимание, или просто ме подвеждаш, за да го съобщя на читателите ти? :)
Снимките в “Anemoia” (включително на корицата) са правени от мен в Германия. След това моят добър приятел, художничката Зибо Силвенс (българка е и си е в България) ми помогна да ги напасна – коя снимка към кой цикъл или стихотворение отива. От там нататък последва изключителната – както винаги – работа на художника Любомир Славков, който обработи снимките и направи този чудесен дизайн, който държите в ръце. Трябва да кажа, че негов е и дизайнът на “Дромомахia”, но в нея снимките са на Тихомира Методиева - Тихич. Впрочем фотографията е моето изкуство – разбира се, имам предвид като колекционер. За творец не ми достига талант.
==
“Номад, който винаги се връща в къщи” - такъв ли си. И допускаш ли завръщане в бъдеще?
==
Аз навсякъде съм у дома. И никъде. А дали някога ще се върна? Що за свободен номад си, ако има страна, която си си забранил, особено ако това е Родината ти?
==
И накрая - успяваш ли да следиш съвременната българска литература от чужбина?
==
Слава Богу, моите приятели и колеги от България редовно жертват време и пари, за да ми изпратят книгите си. Общо взето, успявам да следя повечето неща. Макар че ми е трудно. Ако си бях в България, сега щях да сковавам нов рафт на библиотеката. Тук съм запълнил само един.
==
