Мнозина изтъкват квадратността на твоя “Портокал” (Scribens, 2023), реплика на синия портокал на Пол Елюар. Tой обаче не се появява като такъв никъде в книгата - може би е хрумване на дизайнера Анна Лазарова и е чудесен пример за осиновяването на смисли? От кое банално значение на кръга бяга това учетворяване?
==
От скучната буквалност. Всъщност си е точно така - квадратът е моя идея, а Анна Лазарова, с присъщото си фино боравене с детайлите, разбра думите и сглоби цялата визуална стилистика на книгата по типичния си фин и естетичен начин. Вярвам, че при толкова вербални образи няма нужда от визуален товар и в корицата. И, както казва Аполинер, сърцето е единственият портокал. А то не е кръгло или квадратно.
==
Всъщност думата портокал се появява един-единствен път (във фразата “естетиката еволюира в портокалово масло”), докато, ако трябва да сме честни, присъства като образ в няколко други стихосбирки на поети, с които ви свързва издателството. И все пак твоят “Портокал” като че ли мощно, хиперболизирано превзе този символ. Ако той е за споделена употреба, кое в тази книга го прави толкова твой?
==
Нищо. Символът може да е символ на символа, не като самоцелно бягане от конкретика, а детайл, който не е в определена история, книга или разговор. Може да е цикличност, тон, свежест, яркост, подпис. Харесвам това с подписа. Група “Остава” например си имат много - шоколад, океан, моно, и още, и още. А думичката се появява и на други места - като цвят на раница например. Що се отнася до “пътуването” на символите, вярвам, че контекстът е над всичко.
==
Поезията ти често, може би дори по навик (последно – в критична бележка на Патриция Николова) – се определя като протестна. Кое смяташ, че другите виждат в нея като такова, и кое самият ти (ако въобще)?
==
На война съм с клишетата. Но тук има и друг ключ: когато умишлено бягаме от базови символи, неминуемо посланието “олеква”. В този смисъл бунтът може да не е бунт, а баланс между ценност и абстракция. Аз не го виждам като протест срещу каквото и да било (освен срещу ниската естетика, ако някой толкова държи), но не ми пречи да го припознават и като такъв.
==
“Портокал” е цялостна поема, която като че ли трябва да се чете на един дъх и в строга последователност. Като такава ли е писана обаче или впоследствие намери връзка между отделни стихове, които неочаквано събра в споена цялост?
==
Съвсем очаквано ги събрах. Очаквано за мен, докато пишех. Има нещо твърде кокетно, когато някой заявява, че книгата сама се е написала, картината сама се е нарисувала, и т.н. Или че нещо се е случило, защото не е можело да не се случи. Естествено, че е можело да не се. Но се е. Това е специалното или поне аз си позволявам да го видя като такова, независимо за каква форма на изкуство става въпрос. Важен е ракурсът.
==
В случая Мария Куманова, близък приятел и единият от редакторите на “Портокал”, подсказа, че отделните парченца могат да бъдат оформени в цялост още по време на писането. А на премиерата на своята “Блудни синове” Едвин Сугарев сподели, че текстовете в нея са били планирани за дял от друга книга, но са се обособили като нещо съвсем отделно, и така се е появила въпросната му книга. В този смисъл благодаря и на него за подсказването. И определено ми харесва, че ти самата определи “Портокал” като “вселюбовна поема”. Отива ѝ.
==
==
Една от знаковете характеристики на стихосбирката е експериментът с граматиката и най-вече синтаксиса. В какво опират твоите рязко прекъснати и “неправилно” изречения – когато глаголите остават без допълнения, частицата за бъдеще време – без глаголи, и т.н.?…
==
Образите могат да са разточителни. Езикът - също. В тази книга спестявам от езика, от образите - не.
==
Впрочем дълбоко вярвам, че не е нужно всичко да се казва. Още повече да се пише. Още повече пък буквално. За мен това е причината Магрит да озаглави онази картина “Това не е лула”. Буквализмът в определен контекст е изключително полезен, но в друг е излишен, бъбрив и логореен. Старая се да избягвам този от втория вид.
==
Има и много изречения, които сами по себе си са палиндромни (“йогурт с цвят на небе / небе с цвят на йогурт”, “евтаназия на зависимости, / зависимости от евтаназия” и т.н.). Ако всичко е като всичко и може да се обърне, остава ли място за оригинали?
==
Поланик твърди, че всичко е копие на копие на копие. Аз мисля, че всичко е еднакво ярко. Всеки елемент е герой. Всеки герой е елемент. (Ето пак.) И изобщо думите са толкова съвършено бляскави, че - парадоксално - са взаимно заменяеми. Всяка дума може да бъде царица. Всяка дума може да значи всичко. Портокал тук е всичко.
==
Какво се случва между желанието и невъзможността? Кои са полезните (или безполезните) действия/състояния/думи там?
==
Ще се повторя: всички. Няма грешен ход. От желание до възможност има вектор, до невъзможност - пак. Говоря за писането. Ако някой има формули за живот, ще се радвам да прочета дори само от интерес това в книга. Подарявам заглавието “Формули за живот”.
==
Какъв е начинът за пропъждане на хаоса – макар и за кратко?
==
Чрез вървеж. Буквално и преносно. Ритъмът на крачките може да се превърне в ритъм на всичко, защото в крайна сметка е оразмерен по единствения ритъм - този на сърцето. Хаосът в писането понякога е само привиден, а всъщност редът е над него. Което може и да бъде досадно.
==
==
Как разбираш “преминаването на моето в наше”, превръщането на аз и ти в ние?
==
Като много интимно събитие. Което не бива да става достояние на твърде много хора. Най-често на никого не бива. Мисля, че повечето хора се пилеем излишно в думи и псевдосподеляне, в клюки и излишности. Не знам защо някой превърна “интроверт” в обида; според мен е комплимент.
==
От какво се прави самота?
==
От всичко. Стига да имаш подправките.
==
Къде е другият, когато го няма?
==
Апокалипсва.
==
Има ли положителна конотация празнотата?
==
Основно положителна е. Самотата не е нула. Самотата е задраскан минус.
==
Възможните тактики за самосъхранение – или всички до една “са кули от карти”?
==
Не мисля, че някой ги знае. Важи същото от формулите за живот. Но бих повторил: по-малко думи. Както пише Иван Цанев: “и ако можеш, истината само”.
==
Представата ти за дом?
==
Да направиш кафе на някого сутрин.
==
Най-важната за теб въпросителна дума?
==
Време.
==
==
“Всеки е поет и никой не е”, казваш. Имаш ли понякога усещането, че наистина е така, че поезията понякога е ширпотреба, че към нея се посяга, когато…
==
Не усещане - имам убеденост, че поезията на ежедневните действия е най-значимата. Много от другото е (както ти го наричаш) “правеж”. И уморява. Ето, от предния въпрос - какво по-хубаво от стихотворение в само една дума и препинателен знак: “време?”.
==
Самият ти редактираш книги. Някои от тях – като тези на Веселина Ангелова например (лично мнение) – много напомнят твоето писане. По-лесно ли се работи с текстове, които са сходни с теб, или напротив? Какъв е подходът ти при редакциите?
==
Подходът ми е тривиален: старая се да помагам на ръкописа да звучи като автора си, а не като мен. И да е по-органичен и хомогенен след намесата ми. Както Георги Гаврилов отбеляза, с работата ми като редактор на няколко чужди книги това “чупене” на фразата е вървяло именно към това, което намира пълнотата си в “Портокал”. Споделям външно мнение. Сам не мога да преценя. А “Сърце и липи” на Веселина Ангелова според мен си звучи точно като Веселина Ангелова и много харесвам тази книга. Препоръчвам я.
==
Снимка: Ивайло Петров
