"Разкази" на Вирджиния Улф в превод на Иглика Василева излизат под знака на "Колибри"
Сборникът дава възможност да се проследи удивителната еволюция на писателката, която започва да твори в традиционен стил, минава през модернизма, стига до постмодернизма и отново се връща към традицията. Подбраните заглавия са подредени хронологически
70
Сборникът „Разкази” на Вирджиния Улф - колекция от истории, боравеща с литературни техники и идеи, които по-късно прочутата писателка развива в романите си, - излиза под знака на издателство “Колибри” в превод на Иглика Василева (208 страници, 16 лв.).
==
Сборникът дава възможност да се проследи удивителната еволюция на Вирджиния Улф, която започва да твори в традиционен стил, минава през модернизма, стига до постмодернизма и отново се връща към традицията. Подбраните заглавия са подредени хронологически и не могат да бъдат сложени под един знаменател, защото едни носят белезите на класическата фабула, а в други експериментът преобладава.
==
През целия си творчески живот Вирджиния Улф създава малък брой разкази, обикновено в кратките почивки между два романа. Чрез тях изпробва границите на модерната си проза, не само обрисувайки вътрешния живот на човека, но и посредством онова просмукване между вътрешно и външно, в което „действително“ и „въображаемо“ са напълно равностойни и до такава степен примесени, че разграничаването им е въпрос на тънък усет и слух. Неслучайно литературната критика твърди, че прозата й често се домогва до висините на музиката.
==
В тези разкази Улф борави с литературни техники и идеи, които по-късно развива в романите си, с които най-вече е известна. В някои от историите случката и повествованието надделяват, в други те са изместени от настроения, образи и поетични прозрения. За разлика от романите, в разказите й има и повече ритъм, отколкото наратив.
==
Самата писателка споделя: „За мен ритмическата проза е по-естествена, отколкото повествователната, но тогава се налага да измислям някакво спасително сюжетно въже, което да хвърля на читателя“.