„Двоен прозорец” от исландката Халдоура Тородсен - за любовта в зимата на живота без сантимент

На 10 май излиза от печат новелата „Двоен прозорец” от исландската писателка Халдоура Тородсен. Тя гостува в София на 14 май, когато е и премиерата на българското издание в Casa Libri.

==

„Двоен прозорец” (превод: Айгир Сверисон, 88 стр., цена: 10 лв.) ни въвежда в психологическия свят на една възрастна дама, която наблюдава случващото се през двойния прозорец на своя апартамент. Съпругът й е починал наскоро, близките й живеят всеки своя живот, приятели почти не са й останали, здравето й запада и всичко, което сякаш я очаква, е изолация и смърт.

==

Но ето че се случва чудо – една нова любов раздвижва самотното й съществуване, изпълвайки я едновременно с надежда, съмнения и страхове. Как ще погледне светът на тази любов, върху която тегне поколенческо табу, която буди присмех и дори поражда враждебност? Много кураж ще е нужен на героинята, за да намери сили да тръгне срещу течението и да изживее пълноценно зимата на своя живот.

==

Халдоура Тородсен (р. 1950 г.) е завършила Исландския педагогически колеж и Исландската академия на изкуствата. Работила е като преподавател и журналист. Авторка е на сборници с поезия, на разкази, новели и романи.

==

Романът „Двоен прозорец“ получава Женската награда за исландска литература през 2016 г. и Европейската награда за литература през 2017 г. Авторката разказва тази история без излишна сантименталност, с един стегнат, чужд на всякакъв пълнеж стил, чиято оригиналност с право й спечелва признанието на критиката и широката публика.

==

ОТКЪС:

==

В градината се мярва котка, пътят ѝ често минава оттук. Животното не подозира, че ще събуди някакви усещания у жената на прозореца, дълбок спомен от древни времена за хищно животно в тревистата степ. В есенно оцветения пищен шумак проблясва тигрова кожа, за наслада на очите ѝ. Застанала е зад двойния прозорец. Леко напрежение, едва доловима тръпка преминава през чувството ѝ за благополучие на градски жител. Ето там, котката отново се връща. Изглежда така, сякаш има работа за вършене до края на живота си. Сега крачи целеустремено в източна посока.

==

Високо над пожълтелите корони на дърветата се извисява Ешия, която майка ѝ смяташе за по-красива от южните планини. Тежка, постоянно изменяща се статуя, покрита със сенки. Спокойната ѝ здрава основа напомня на музиката на Бах. Баща ѝ предпочиташе южните планини, които напомнят Моцарт. В този детайл кристализира борбата, която при потомката е все още в действие. Тя се задоволява със северните планини, няма друг избор оттук, от жилището на „Линдаргата“. От прозореца от южната страна се виждат къщи, улици и хора. Есенното слънце залязва и осветява Ешия от запад. „Страхотно странично осветление“, каза преди малко синът ѝ, отбил се да я види. От дете си пада по киното. Празникът на светлините. Розово тази вечер, червено-жълто, дори леко бие на зелено. Благословени да са очите.

==

Гъски прелитат като по поръчка

==

Събужда се посред нощ със сърцебиене. Сяда до южния прозорец с чаша вода в ръка. Гледа спящия град. Светлинките греят в бдителните електрически фенери пред къщите. По асфалта плава лодка, насочила се е на запад. Тя ясно чува ударите на веслата. Нощта е дълбока и необичайна. Като се вгледаш, всъщност виждаш човек там навън, влачи се по улицата, тегли количка след себе си, минава от къща на къща. Разнася вестниците за почивните дни в малките часове на нощта. Изведнъж я забелязва на прозореца. Вече знае, че тя съществува. Точност във всичко. На крака в девет часа. Винаги в девет. Сварява кафе, маже филийка с масло и кашкавал, не си вари яйце, макар че е събота. Обикновено си хапва яйце през уикенда. Но сега не се е наспала. Някъде около петдесетте изгуби здравия си сън. Оттогава спи като ветрило, вее се, трепка. Сравнението с ветрило не е много удачно, но тя така го усеща.

==

Забрави да си изпие плодовия сок. А той придава свежест, цвят и нещо малко южняшко, да не говорим за сладостта, без която тя вече не може да мине. Взема два ежедневника, достатъчни са ѝ до новините в десет: „Най-значителният период на икономически растеж в историята на Исландия по мнение на икономистите“, казва говорителят. „Най-значителният период на зрялост би било по-интересно“, казва тя сама на себе си и на радиото. Често разговаря с радиото. Северният полюс се топи пет пъти по-бързо, отколкото предвиждат експертите. Някой пребил лошо някого със стик за голф в града тази нощ. Иначе всичко си е както винаги.