Новата стихосбирка на Радослав Чичев "Светкавици" вече в добрите книжарници

Новата стихосбирка на Радослав Чичев “Светкавици” е вече в добрите книжарници. Редактори са Силвия Чолева и Калоян Игнатовски (Издателство за поезия ДА), а художник на корицата е Росица Ралева.

==

Премиерата на книгата ще бъде във вторник, 3 декември, от 18:30 ч. в клуб Книгата/The Book.

==

Ето какво пишат за стихосбирката Марин Бодаков и Людмила Миндова:

==

“Стихотворенията са разтърсващи. Нежност, прямота, сдържаност, отчаяние, могъщество – всичко в няколко реда, в един ред. С приковаваща ни конкретика. Мъртвият баща вече живее в сина. По-силен от сина. И в това няма абсолютно никаква литература. Няма „Баща ми в мен“. Има живот, има смърт – и отново живот. И изведнъж буквалността се пречупва - и става монументална метафора. У нас много се лъже – и това минава за литература. А Радослав Чичев ни дарява сърдечни истини. Не бърза. И живее вместо баща си.” - Марин Бодаков

==

"”Светкавици” е най-мощната и същевременно най-нежната книга на Радослав Чичев. Потопена цялата в бездънната рана на загубата, тази стихосбирка успява да види най-мъчителните лични преживявания като провокация за търсенето на по-точен и по-въздействащ поетически изказ, което за един поет е най-съкровеният начин на търсене на собствения път, отговорност и смисъл. Точно това впрочем превръща лирическия герой на тази книга именно в „будния син“ – онзи, който вижда под повърхността на думите и нещата, който е в състояние да отключи безкрайната творческа сила и на най-тежките изпитания.” - Людмила Миндова

==

_Радослав Чичев е радиожурналист, водещ на предаванията “Аларма” и “Артефир” по програма “Христо Ботев” на БНР. Автор е на стихосбирките: „От прашинката на деня“, за която през 2012 г. е отличен с бронзов „Пегас“ на „Южна пролет“ в Хасково, на „Сърцето на ловеца е лисица” и на „5.6“. Както и на пиесите „Колекционерката“, „Траевремене“ и „Звездата на Планк“. През 2012 г. е победител на Фестивала “София: Поетики”. Един от участниците е в поетичното представление “4х4”. _

==

**Есен **

==

Сложи сърцето си на масата.

Какво е това?

Материята се разпада.

Какво ще остане?

Виж,

есента е дошла, листата падат.

Тленното сменя своя сезон.

Така и ти

утре ще седнеш на празната маса

и на нея ще тупти

това, което не виждаш.

==

***

==

Чух сърцето ми да бие някъде отвън

не се учудих ни най-малко

след цялото това лято на тревожност и лутания

решило е да си отиде

зъбите на страха са го подгонили

и ръмженето

или измисленото ръмжене

страхът се храни с въображение

дано скоро да се прибере

че тази тишина ще ме побърка

==

***

==

Пълна упойка

==

Цялото богатство на паметта е приспано

детството с бистрия поглед

хилядите образи без обяснения

владенията без география

историята без история

спи въздухът преминал през теб

роза в градината

съкровище в задния двор

сега разбирам

ти си всичко което си преживяла

страховете и любовта

най-вече любовта

сега разбирам

лекото потрепване на лицето ти

вятър променящ чертите ми

милване във въздуха без получател

сега разбирам всичко

и чакам да заспя

за да дойда при теб

==

***

==

В ботаническата градина

в спокойствието на септември

посред растенията от цял свят

се сблъсквам с болката и радостта

под сянката на дърветата

осъзнавам

аз съм заченат с любов

и плача

между падналите листа

сълзите ми показват

пътуването през сезоните