Ново издание на "Втория пол" - монументалния труд на Симон дьо Бовоар

Монументалният труд „Вторият пол“, в който Симон дьо Бовоар разглежда положението на жената от гледна точка на основните философски течения и с който получава първото голямо признание, излиза в ново издание на „Колибри“. Книгата скандализира привържениците на статуквото, а Ватиканът я включва в черния си списък.

==

„Вторият пол” (превод: Евгения Грекова, 936 стр., цена: 40 лв.) е изключително обстойно и съдържателно изследване на участта на жената от най-далечни времена до модерната епоха. Есе, философски труд, историческо четиво, книгата разглежда женската съдба от гледна точка на биологията, на психоанализата, на историческия материализъм и на екзистенциализма, проследява историята и митовете около „женския въпрос“, включително през погледа на писатели като Лорънс, Брьотон и Стендал, преди да премине към формирането на женската родова идентичност.

==

„Човек не се ражда жена, човек става жена“ – прочутата формула, дала началото на джендър изследванията в социалните науки, е блестящо защитена чрез анализ на обстоятелствата в живота на жената от детството, през зрелостта, до старостта. Анализ, който доказва същността й на социален конструкт, а не единствено на биологически обусловено същество.

==

След излизането си през 1949 г. книгата предизвиква огромен скандал, нападат я отдясно, защото оспорва традиционната женска роля, и отляво, защото се обявява за контрол над раждаемостта и право на аборт. Симон дьо Бовоар става обект не само на критики, но и на вулгарни обиди. Трябвало е да минат десетилетия, преди „Вторият пол“ да се утвърди като фундаментален труд на феминистката философия, запазил и до днес своята актуалност.

==

Симон дьо Бовоар (1908-1986) е изтъкната френска писателка, феминистка и екзистенциален философ, един от мислителите, белязали XX век. Автор е на шест романа, книги с есета и философски трактати. Известна е и като спътница на другия ярък представител на екзистенциализма - Жан-Пол Сартр.

==

Бовоар въстава срещу мъченията, на които са подлагани алжирските жени по време на Алжирската война, обявява се в полза на аборта, по това време подсъден, и против брака, който смята за буржоазна институция, не по-малко отблъскваща от проституцията, тъй като легитимира мъжкото господство.

==

Сред най-значимите й произведения е шедьовърът „Мандарините“, удостоен с наградата „Гонкур”. Създадена през 1966-1967 г., новелата „Недоразумение в Москва” е открита след смъртта на Бовоар през 1986 г. Трактатът „Вторият пол“ се превръща в идеологическа основа на феминисткото движение, достигнало своя апогей през 60-те години, главно в САЩ.