"Всичко е осветено" - нов роман от Джонатан Сафран Фоер на български
Първите глави от историята на романа се появяват в края на 90-те години в Принстънския университет, където Джонатан Фоер учи философия. Дипломира се през 1999 г. с изследване на опустошенията от Холокоста върху собствените му баба и дядо. Научен ръководител му е самата Джойс Каръл Оутс
138
Дипломна работа по философия, превърнала се в бестселър – има и такива явления в световната литература и романът „Всичко е осветено“ от Джонатан Сафран Фоер е сред най-ярките примери. Отскоро той може да се намери и на български под знака на издателство „Лист“, което издаде и друг роман на Фоер – „Ето ме“ (виж рецензия за него тук). Преводът отново е дело на Петя Петкова, която беше удостоена с Голямата награда „Кръстан Дянков“ за работата си по „Ето ме“.
==
„Всичко е осветено“ е и сред акцентите в каталога на издателството за предстоящия Панаир на книгата до НДК, съобщават от издателството.
==
Романът е отличен с куп награди – „Книга на годината“ на в. „Лос Анджелис Таймс“, бестселър на в. „Ню Йорк Таймс“ за 2002 г., „Най-добра дебютна книга“ според в. „Гардиън“, победител в състезанието „Млади лъвове в художествената литература“ през 2003 г. и в надпреварата за приза „Уилям Сароян“, носител на Национална награда за еврейска книга и приза „ПЕН“.
==
Първите глави от историята на романа се появяват в края на 90-те години в Принстънския университет, където Джонатан Фоер учи философия. Дипломира се през 1999 г. с изследване на опустошенията от Холокоста върху собствените му баба и дядо. Научен ръководител му е изтъкнатата писателка Джойс Каръл Оутс, която настоява Джонатан да продължи темата и да разшири текста си. По-късно той винаги ще я посочва като първия човек, окуражил го да пише сериозно.
==
Надъхан с младежка енергия и съвети от Дж. К. Оутс, Фоер тръгва на пътешествие из Украйна. Посещава родните места на предците си и се връща с готов роман в главата си. „Всичко е осветено“ излиза през 2002 г. и предизвиква възторг от стила на автора и начина, по който скача от история в история – едната реална, другата художествена измислица.
==
В началото на XXI век САЩ съпреживява трагедия, разиграла се 60 години по-рано в някогашния еврейски щетъл Трахимброд в Западна Украйна. След германското нападение над СССР през 1941 г. нацистите го превръщат в гето за местните жители. През август и септември 1942 г. почти всички евреи от Трахимброд и околностите са избити от войските на SS с участието на Украинската помощна полиция, която обгражда евреите. Загиват между 3000 и 4000 души.
==
Фоер се превръща в герой на собствения си разказ – той е авторът, който в романа пътува до Украйна в търсене на Августина – жената, спасила живота на неговия дядо по време на нацистката ликвидация на Трахимброд. Единствената му следа е нейна фотография. Придружават го възрастен шофьор, който твърди, че е сляп, и куче, наречено Сами Дейвис младши-младши. В странната компания има и преводач – внукът на шофьора, Алекс, чиито знания по английски език често будят недоразумения и смях.
==
В това пътуване към миналото смешното се редува със страшното. Спомени и сънища, любов и предателство, смърт и просветление се събират и раздалечават в една разтърсваща история за Холокоста и надеждата. Разказът се движи между настоящето и миналото, между комичното и трагичното, сплетени майсторски с „конците” на магическия реализъм.