Примо Леви преосмисля концлагерите в последната си книга, вече и на български

Примо Леви, известният италиански разказвач и мислител, е една от най-светлите личности, минали през най-тъмните дебри на ХХ век. “Потъналите и спасените” (1986) е неговата последна книга, публикувана година преди смъртта му. Тя излиза на български под знака на “Жанет-45” и в превод на Нева Мичева. В нея Леви преосмисля концлагерите – „това чудовищно изкривяване на човешкото“ – и причините тяхното съществуване да стане възможно или да бъде омаловажавано.

==

В осемте есета – Памет за злината, Сивата зона, Срамът, Общуването, Ненужното насилие, Интелектуалец в Аушвиц, Стереотипи и Писма от германци – авторът на епохалните “Нима това е човек” и “Периодичната система” разсъждава и над личната и груповата памет, агресията, прошката, общуването, отношенията на духа с материалния свят и пространната „сива зона“ между доброто и злото.

==

„Ако си писател и си се завърнал от ада, за теб има една-единствена тема. Може да ти е важно да пишеш и по други въпроси, така че адът да няма последната дума, и все пак не можеш да се отървеш от това бреме… Както и другите произведения на Леви, “Потъналите и спасените” се отличава със смелост, бистър и точен ум, непоколебима честност и отказ от криене в утехите на реториката“, пише за книгата “Ню Йорк таймс”.

==

“Ла Република” я определя като може би най-важната книга на Примо Леви и една от най-важните книги от втората половина на XX век.

==

Леви е признат за един от най-авторитетните гласове на разума и паметта в Европа – „толкова ясен, непоколебим и спокоен, а същевременно човечен и сякаш незасегнат от гняв, язвителност или самосъжаление“.

==

Примо Леви (1919–1987) е роден в Торино. В университета учи химия. Когато, в края на 1943 г. германците окупират Северна Италия, влиза в партизански отряд. Два месеца по-късно е заловен и депортиран в Аушвиц, където полага принудителен труд на строежа и в една от лабораториите на химическата компания “Буна”. Концлагерът е освободен в началото на 1945 г. и Леви се прибира в Италия след още девет месеца по пътищата на Полша, СССР, Румъния, Унгария и Австрия. Той описва преживяванията си в лагера в своята първа книга, “Нима това е човек”, а тези от завръщането си у дома – в “Примирието” (1963).

==

Сред немалкото други произведения на Примо Леви непременно трябва да се споменат знаменитата смесица от художествена литература, мемоаристика и наука “Периодичната система” (1975), сборника с разкази “Ключът звезда” (1978, удостоен с награда “Стрега”) и романа “Ако не сега, кога?” (1982).