Романът на Евгений Водолазкин "Авиатор" вече на български
„Авиатор“ е история за престъпления и наказания на отделни личности и на цяла държава. Миналата година авторът ѝ беше удостоен с наградата „Александър Солженицин”
197
Кои събития си струва да помним? Какво може да е по-важно от справедливостта? Евгений Водолазкин, нареждан сред най-ярките имена в съвременната руска литература, разсъждава над тези въпроси в романа си „Авиатор” и предизвиква читателя към дълбоко потапяне в историята и душата на човека. Книгата, която се превърна в бестселър през изминалите четири години, вече е и в българските книжарници с логото на „Лист”. Преводът е дело на Здравка Петрова.
==
„Авиатор” е вторият роман на автора, издаден у нас след излезлия преди няколко месеца „Лавър” (изд. Панорама, 2020) - виж рецензия за „Лавър” тук.
==
Един мъж се събужда в болничното си легло – без биография, но със смътни спомени. Изглежда млад – на трийсет и нещо, макар да е връстник на века, както през 1999 г. наричат родените през 1900 г. Името му е Инокентий Платонов. За да върне паметта си, той записва спомените си в дневник. Може би е бил художник или авиатор, а може би не. Със сигурност обаче е обичал и е бил обичан. Със сигурност е бил и в Соловки – най-големия концлагер в СССР. Там след дни на непосилен труд и изтезания е замразен от акад. Муромцев.
==
„Авиатор“ е история за престъпления и наказания на отделни личности и на цяла държава. Миналата година авторът ѝ Евгений Водолазкин беше удостоен с наградата „Александър Солженицин” за „органичното съчетание на дълбоките традиции на руската духовна и психологическа проза с висока филологична култура; за вдъхновения стил на художественото писане.”
==
Освен знаков писател, Евгений Водолазкин е и изтъкнат литературен изследовател. Има десетки статии от областта на средновековната руска литература и византийското наследство. През 1990 г. защитава дисертация върху превода на византийската Хроника на Георги Амартол, а десет години по-късно през 2000 г. пише и защитава нова дисертация – „Всемирната история в литературата на Древна Рус”
В обсега на научните му изследвания влиза и кирилицата като графична система.