30 бисера от литературата на XX век обещани от издателство "Колибри"

Издателство „Колибри“, което е над 30 години на българския пазар, представя 30 бисера от литературата на XX век. Решението е “израз на трайната ни нагласа да съдействаме на читателите в подбора на автори и произведения, които биха представлявали чест за всяка библиотека”, съобщават от издателството.

==

Поредицата обхваща едни от най-бележитите творци на миналия век, чието произведения са се превърнали в образци на модерната проза, както и заглавия-акценти в каталога на „Колибри“, пожънали значителен успех през годините.

==

Налице са:

==

- нови преводи на класически произведения:„Нежна е нощта“ и „Великият Гетсби“ - две от най-разпознаваемите творби на Ф. С. Фицджералд, и „Среднощни деца“ на Салман Рушди, който през 2008 г. бе определен за най-добрия избор в историята на наградата „Ман Букър“;

==

- нови издания на представителни за съответните автори творби, вкл. такива, които издателството публикува по настояване на читателите си: „Пътешествие до края на нощта“ на Луи-Фердинан Селин, „Извън Африка“ на Карен Бликсен, „Строго охранявани влакове“ на Бохумил Храбал;

- неиздавани у нас произведения, като „Магът“ на Джон Фаулз и „Кучешки години“ на Гюнтер Грас, които запълват бели петна в рецепцията на творчеството на въпросните белетристи.

==

Някои от заглавията споделят един том: например „Смях в тъмното“ и „Поп, дама, вале“ на ненадминатия стилист Владимир Набоков, както и „Добър ден, тъга“ и „Обичате ли Брамс?“ на Франсоаз Саган, определяна като един от най-блестящите и чувствителни френски писателки.

==

От издателството настояват, че качеството на поредицата се дължи както на високата експертност на преводачи, редактори, коректори и оформители, така и на прозорливия дизайнерски подход към изгледа на 30-те книги. Минималистичната визия на кориците е дело на Иво Рафаилов, а илюстрациите на 5-а страница във всяко от изданията са на Теодор Ушев.

==

Основополагащ за поредицата е романът „Слепота“ – едно от върховите постижения в творчеството на Нобеловия лауреат за литература Жозе Сарамаго. По думите на преводачката Вера Киркова в озъбеното време на духовни кризи тази безмилостна алегория за сриващия се социум има съвсем актуално звучене. В крайна сметка „Слепота“ е роман за отговорността на зрящите. Защото се оказва, че „с течение на времето сме натикали съвестта в цвета на кръвта и в солта на сълзите и сякаш това не е достатъчно, а сме направили от очите нещо като огледала, обърнати навътре, като резултатът е, че те често разкриват безотказно онова, което сме се опитвали да отречем с уста“.

==

В поредицата се открояват още имената на Хорхе Луис Борхес, Стефан Цвайг, Джонатан Лител, Вирджиния Улф, Томас Ман, Симон дьо Бовоар, Пол Остър, Иън Макюън, Йожен Йонеско… изобщо цяла плеяда автори, чиито грандиозни творчески достижения българските читатели свързват и с дейността на издателство „Колибри“.

==

След алегоричния шедьовър „Слепота“ на Жозе Сарамаго до края на 2022 г. и в началото на 2023 г. ОЧАКВАЙТЕ:

==

„Извън Африка“ на датската писателка Карен Бликсен, от чиято смърт ни делят точно 60 години;

==

„Петокнижие Исааково“ / „Сбогом, Шанхай“ на Анжел Вагенщайн, който празнува 100-годишен юбилей през октомври;

==

„Кучешки години“ на Гюнтер Грас;

==

„Звездните мигове на човечеството“ на Стефан Цвайг;

==

„Пътешествие до края на нощта“ на Луи-Фердинан Селин;

==

„Сърца за изтръгване“ на Борис Виан;

==

„Добър ден, тъга“ / „Обичате ли Брамс?“ на Франсоаз Саган;

==

„Игра на дама“ на Хулио Кортасар;

==

„Доктор Живаго“ на Борис Пастернак.