Четем на български "Годините" – роман, изстрелял Ани Ерно до Нобелова награда

Докато тазгодишната носителка на Нобеловата награда за литература Ани Ерно подготвя речта си за церемонията на 10 декември, на български език излезе романът ѝ „Годините” с логото на издателство „Лист”.

==

Романът е смятан за най-значимата ѝ книга и мнозина го сочат като причината тя да бъде отличенасъс свръхпрестижната награда. Журито на Шведската академия спря избора си върху френската писателка заради „куража и клиничната прецизност, с които разкрива корените, отчуждението и колективните ограничения в паметта на човека”.

==

Преводът на романа е дело на Валентина Бояджиева, чийто живот е дълбоко свързан с Франция и част от него минава именно там. Тя разпознава безпогрешно препратките на авторката и благодарение на нейните бележки българските читатели ще вникнат надълбоко в творбата. Корицата е на Дора Иванова.

==

Междувременно този роман на Ани Ерно няма да остане единственият й в каталога на „Лист”. От издателството съобщават, че Валентина Бояджиева превежда и друга знакова книга на авторката – „Преживяването”, която предстои да излезе догодина.

==

Героинята на „Годините” говори за себе си в трето лице, тя е никоя и в същото време може да бъде всяка французойка. Чрез снимки и спомени, останали от събития, думи и вещи, тази жена предава своето усещане за годините, изнизали се от Втората световна война до наши дни.

==

Ани Ерно говори за себе си и разказва историята на своето поколение, за да „спаси нещо от времето, в което няма да ни има никога повече”. Сред спецификите на романа е минималистичният начин на писане, пунктуацията, паузите в разказа.

==

Между страниците на „Годините” читателят ще срещне много детайли от миналото на 86-годишната днес Ерно. Тя прекарва детството и младостта си в Ивто – град в Нормандия, Северна Франция. В работническата му част родителите ѝ Бланш и Алфонс Дюшен държат кафене и бакалия. През 1960 г. заминава за Лондон, където се издържа като домашна помощница. След завръщането си във Франция учи в университетите в Руан и Бордо, получава квалификация за учителка, след което завършва висше образование по съвременна литература. През 1974 г. Арно дебютира като писател с Les Armoires vides. Преди да бъде удостоена с Нобел за работата си по „Годините”, Ерно получава европейската награда „Стрега” и номинация за „Букър”.