Иван Станков и "Имена под снега" - за счупените хора и техния момент на тиха радост

Особено е усещането за времето в тази проза. Разказът като че ли все тръгва назад, опитва се да плува срещу течението. Сегашното действие е събрано, минимално, а срещу разлива на реминисценцията не могат да се издигнат бентове

Антония Апостолова 22 Октомври 2020