Любовта ми има много дълга бяла рокля
От сън, безсъния и сватби.
Нощем тя седи до малка маса,
Поставя върху нея гребен, две бутилчици,
И четка – вместо думи.
От дълбините на косата си улавя фиби
И ги поставя във устата – вместо думи.
==
Разрошвам я, а тя се реше.
Отново я разрошвам. И какво остава?
Заспива – вместо думи,
Сънят й вече ме познава,
Размахал вълнени видения като опашка.
Коремът й е усвоил
Жестоките пророчества
За свършека на дните.
==
Събуждам я: със нея сме
Оръдия на упорита обич.
Литературни разговори
