И просто си седиш така. Смрачава се.
Небето е дебела плоча недоносен мрак,
Метална, с непонятна тежест.
И шумове прииждат пак: проскърцване, свистене, лай.
Нещастни случаи във вестника: дете
Загинало в кола, капризен вятър, който прави ад
От непознат американски град, и ураган
От атоми – в сърцето на черупка.
И сякаш стаята e с теб препълнена,
Със сетивата ти, с присъствието в стола,
С ръцете и нозете дишащи - и впити
В ципата на въздуха, внезапно видим.
А аз те гледам как седиш като на сцена.
Нещастен случай – страница от теб сменена.
Литературни разговори
