Амир Ор: Изкушението

Това бе изкушението:

Да отъркам моето аз в теб,

Мисълта ни - в образите й.

Да почувствам.

Бяхме там и преди, ти си спомняш,

Без баща или майка, без пъп,

Белязани с първото рязване.

Необзети от мерки, тегло, разрушение

Всеки скиташе в другия, светове си измисляше,

Съществуваше.

Но залозите бяха нищожни,

Рискът – просто игра.

Да желаеш бе действие,

Незабавно извършвано.

И така ние стигнахме (помниш ли) тук:

Със едничко желание,

Само с поглед.

==

И сме тук, във лепливия въздух,

И с усилие втриваме

Всяко наше усещане, всяка среща.

Изгряват

и залязват слънцата ни, световете ни остаряват,

Но ето:

Изведнъж я откриваме –

Нова бръчка в душата,

И това е наистина. То е истинско. Най-накрая

Сме готови да губим, рушим,

Най-накрая сме живи.

И за миг

Да умрем можем даже.

* От книгата “Езикът казва” на Издателство за поезия “ДА”, превод Антония Апостолова и Роберт Леви