Бърз и горчив беше краят.
Бавно и сладко беше времето между нас,
бавни и сладки бяха нощите, в които
ръцете ми не се събираха във отчаяние,
а в любовта на тялото ти
между тях.
==
И щом прониквах в тебе,
ми се струваше, че огромното щастие
може да се мери с точността
на остра болка. Бърза и горчива.
==
Бавни и сладки бяха нощите.
Сега-то е горчиво, стърже като пясък -
“Да бъдем разумни” и прочие заклинания.
==
И докато се отдалечаваме още от любовта,
умножаваме думите -
думи и изречения, така подредени и дълги.
Ако бяхме останали заедно,
можехме да станем тишина.
