Светлината угасна в очите, но сърцето ми не подаде
Защото беше ясно като ден,
Че ще се върнеш пак, ще паднеш на колене
А аз ще те погледна във лицето и ще кажа:
==
ПРИПЕВ:
==
Знаех, че нямам друг любим, освен теб,
Знаех, че смъртта от твоите ръце ще дойде.
Очаквам я, приветствам я.
Ще дойде бърза като брадва по дърво
Или пък бавна, с мъка и страдание,
Но никога от чуждите ръце - от твоята ръка
единствено.
==
Дори тогава, в твоя дом, в нощта на бедност и на загуба,
ще се завърна в сън - тъй глупава съм аз.
Ще кажа: ето ме, дойдох, до тука скитах,
Защото беше ясно като ден,
затвориш ли очи, ще се завръщам във дома ти -
докато сам те отнесат до мен.
==
Тази красива и зловеща песен звучи като химн на насилието над жени и на Стокхолмския синдром. Често музикантите не изпълняват последния куплет, тъй като е твърде мрачен. Написана е от Александър Пен за третата му съпруга, която остава с него до смъртта му. Известният поет е познат в телавивската бохема като човек с буен и нестроен характер. В тази версия, защото има и други, песента е изпята от жена - една от големите израелски певици Юдит Рави\