Александър Пен: Изповед

Скромното ми палто и лампата над моста,

Есенната вечер и мокрите от дъжда устни:

Така ме видя за първи път, помниш ли?

И беше ясно като ден,

Че ще бъда за теб като хляб и вода.

Като за хляб и вода ти при мен ще се връщаш.

==

В горчивата ни бедност, щом гневът те обземеше,

Неведнъж ме кълнеше до смърт,

И студените ми рамене трепереха - от щастие.

Защото беше ясно като ден,

Че и във вериги да те отведат от мен

Сърцето ми не би те изоставило.

==

ПРИПЕВ: Да, не беше добре, бе незимеримо страшно,

Но спомни си как се срещнахме в нощта на нощите.

Ако пак се случи, нека не е по-различно:

Само същата любов, тъй размирна и оскъдна,

Само същото палто с розата в ревера,

Същата възможно най-обикновена рокля.

Ако пак се случи, нека не е по-различно:

Нека бъде същото - буква по буква.

==

Ревнувах те. Очаквах те във тъмното,

Мразех те - и те обичах до сълзи.

Домът ни бе лишен от смях и от усмивка.

Когато ти се връщаше, до гняв пребит,

Изкарваше обидите на непознатите върху ми.

Но знаех, че и отдалеч съм в мислите ти.

==

А тази вечер, във която

завинаги вратата блъсна - докато бях с дете,

Светлината угасна в очите, но сърцето ми не подаде

Защото беше ясно като ден,

Че ще се върнеш пак, ще паднеш на колене

А аз ще те погледна във лицето и ще кажа:

==

ПРИПЕВ:

==

Знаех, че нямам друг любим, освен теб,

Знаех, че смъртта от твоите ръце ще дойде.

Очаквам я, приветствам я.

Ще дойде бърза като брадва по дърво

Или пък бавна, с мъка и страдание,

Но никога от чуждите ръце - от твоята ръка

единствено.

==

Дори тогава, в твоя дом, в нощта на бедност и на загуба,

ще се завърна в сън - тъй глупава съм аз.

Ще кажа: ето ме, дойдох, до тука скитах,

Защото беше ясно като ден,

затвориш ли очи, ще се завръщам във дома ти -

докато сам те отнесат до мен.

==

Тази красива и зловеща песен звучи като химн на насилието над жени и на Стокхолмския синдром. Често музикантите не изпълняват последния куплет, тъй като е твърде мрачен. Написана е от Александър Пен за третата му съпруга, която остава с него до смъртта му. Известният поет е познат в телавивската бохема като човек с буен и нестроен характер. В тази версия, защото има и други, песента е изпята от жена - една от големите израелски певици Юдит Рави\