Виждал съм вечността и тя е такава:
мъж и жена танцуват в бар на бедна
улица по пода непреметен.
==
А вечността се вкопчва, заговорничи,
отчаяна до степен между ярост и униние,
между топлината и страха
от откритите пространства.
==
Нека обърна това и приема страха.
Нека изоставя всички несъгласия с унинието -
защото сам животът е отчаян
==
и по непреметения под трябва да пристъпва
с нежност, предпазливо,
докато барът се носи във вечността. Ето така.
Литературни разговори
