Няма да си спомняш нищо за тази нощ,
нито люлката на ръцете ми,
които те носеха както гласът
носи ехото,
нито нямото
упорство на нозете ми, които крачеха
из стаята с решимост
за самоубийство, нито лампената светлина
легнала върху лицето ти, нито шепота
на любовта, с който омайвах ухото ти
докато се успокои и заспи.
==
Няма да си спомняш нищо от това,
но вече през остатъка
от живота си ще търсиш
единствената душа
на света, която ще
се прилепи към тебе
както аз.
==
Дори за една нощ.
Литературни разговори
