Ти дойде при мен право от предразсъдъка си,
едва свари да се облечеш.
Искам да те поеврейча с обрязаното си тяло,
искам да те увия от горе до долу с тфилини.
Да те облека в злато и кадифе,
като свитък на Тора, Давидова звезда да окача
на шията ти.
И да целуна бедрата ти,
като мезузата на вратата.
Ще те науча на древния обичай
с любов да умиваш краката.
О, умий и моите спомени,
уморен съм от толкова дълго вървене във тях.
Уморени са и очите ми от квадратните букви на моя език -
искам букви, които текат като твоето тяло.
Не желая да се чувствам пророк на гнева
или пророк на утехата.
И почти успях.
Но когато заплака, сълзите блестяха в очите ти
като сняг и коледни светлинки.
Литературни разговори
