Йехуда Амихай: Телата човешки

Телата човешки са различни едно от друго,

но всички души си приличат, изпълнени с ярки ползи

като летища.

Не ми давай душата си,

дай ми своето тяло, което никога няма докрай да позная,

дай ми съсъда, а не виното.

==

Застани със мен на летищата,

дето болката от раздялата

е облечена в хубави думи,

като сирачета,

и храната и пиенето са скъпи,

ала евтини - хората и съдбата им.

==

И един мъж говори по телефона,

и устата му пие скръб и любов от слушалката.

==

И бели ръце като булки

имат тези, които плачат,

и ръце от прегръдки свободни -

какво ли ще правят на този свят?

==

Нека душата ми умре с тялото.