Телата човешки са различни едно от друго,
но всички души си приличат, изпълнени с ярки ползи
като летища.
Не ми давай душата си,
дай ми своето тяло, което никога няма докрай да позная,
дай ми съсъда, а не виното.
==
Застани със мен на летищата,
дето болката от раздялата
е облечена в хубави думи,
като сирачета,
и храната и пиенето са скъпи,
ала евтини - хората и съдбата им.
==
И един мъж говори по телефона,
и устата му пие скръб и любов от слушалката.
==
И бели ръце като булки
имат тези, които плачат,
и ръце от прегръдки свободни -
какво ли ще правят на този свят?
==
Нека душата ми умре с тялото.
Литературни разговори
