Толкова си крехка.
Страх те е, и в такива мигове се преструваш.
Прекарваш много време в ресане на косите си заради мен
и вечерта.
Огледалото връща услугата.
Красотата ти измерва тежестта на тези мигове.
Черна линия удължава клепките
И свършва в самотен обред от коприна и мълчание.
Светът е малък колкото теб.
Дланта ти се отмества. Малка вечност.
Движението се повтаря, завръща се да подреди безпътни косъмчета
покрай скулите.
И сега си готова да влезеш в нощта.
Литературни разговори
