Постепенно дори това изчезва. Какво остава
от целия блясък? Образът на дете,
на храст, на сляпо небе.
==
Видях как точно тези дни
се приближават. Сега с отсянка
от сянката на смъртта.
Неопетнени и кратки, спомен
който преди сън изтлява.
==
Приятел до̀йде да ме види тази вечер.
Отворих. От мястото си влезе
в моето.
==
Говореше, но чувах твърде малко.
Да чуваш повечето гласове е трудно.
==
Много неща се късат в вечери като тази,
и падат, безшумно, със часове.