Жалко е, когато книга, сравнявана на корицата си със “Спасителят в ръжта” - и то не абсолютно несправедливо - и издадена едва през 2018 г., скоро се оказва на щанда за 5 лв., откъдето се сдобих с нея (все пак в полза на потребителя).
==
“Амстердамски блус” (ориг. заглавие на нидерландски е Blauwe Maandagen, 1994) е дебютната книга на нидерландеца Арнон Грюнберг и втората от него, издадена у нас от “Колибри” след “Тирза”. Самият автор е гостувал в България и романите му бяха добре представени.
==
Написан едва когато Грюнберг е на 23 години, “Амстердамски блус” минава за автобиографично произведение и ползва писта, по която са се пускали други значими писатели. Във всеки случай комбинацията от еврейския произход на автора (винаги резултатен литературен материал), безцелното лутане из живота, многото секс и алкохол, винаги работи. Работи и в този случай - въпреки че изисква от читателя праг на поносимост и провиждане отвъд редовете, за да не стане като с един от отзивите в “Момичетата от града”, на които попаднах - според него историите в романа са отблъскващи, а той предизвиква единствено “досада, омерзение и съжаление за изгубеното време”.
==
Тъкмо там е работата обаче. Защото точно това са чувствата, които съществуването предизвиква у героя си в засегнатия период - от гимназиалните години до 23-годишна възраст.
==
Арнон от романа е типичен “лузър”, провален self-hating евреин, непукист и преждевременен циник, отстранен от всичко, неспособен на емпатия дори към най-близките си и с рудиментарни романтични способности. Той е лош ученик, изгонен от училище за куп провинения, не се къпе често, дава последните си пари за евтини проститутки, налива се с алкохол и работи какво ли не. Въпреки че е свързан с книгите и дори се смята за поет. Той вярва, че хората са заменими като найлонови торбички, че никой не е специален и уникален, нито би липсвал на другите - остават само няколко истории от времето, прекарано взаимно, но и те се забравят, спреш ли да ги разказваш.
==
В един разкрепостен Амстердам от 90-те, чиито барове с малко или много пропаднали обитатели авторът обикаля и описва, Арнон е същевремено син на напълно нефункционално и шантаво еврейско семейство с религиозна и истерична майка, оцеляла от Холокоста, и цапнат в устата и инвалидизиран баща, който по-късно умира. Техните взаимоотношения са гранични, разтурени, меко казано шантави.
=
И все пак поведението на героя не е далеч от формулите на неадекватен, но логичен младежки протест, способен да отврати мнозина, които биха възлкикнали “твърде стар съм за това”. При това - може би е лично впечатление - но в тона на разказвача звучи една неосъзната наивност и добре потулена чистота.
==
Арнон обаче разказва за похожденията си с трудно поносим за някои читатели натурализъм, способен да предизивика у тях погнуса и възмущение и да ги отблъсне. Въпреки това дори и в най-противните сцени той успява да докара крива усмивка, нервен смях, неволно кимване, че да, понякога така стоят нещата в загорялото си дъно, и няма защо да се стягаме излишно. Грюнберг говори за изтискване на гнойни пъпки на масата за хранене, за пропакващи презервативи, за наакващия се на количката си баща, за повръщания и всякакви “телесности”, но го прави непосредствено и органично.
==
Разказвачът посвещава цели отделни глави на евтините момичета, които си поръчва по телефона, но техните образи и имена, техните сходни недостатъци и привички, се сливат и отливат от неговата кой знае защо вече пробита, ленива памет, която отказва да задържи безцелния си опит. Въобще много често Арнон си казва, че ще запомни нещо, и дори се опитва, полага усилие, но почти веднага след това забравя. Защото съществуването е такова, неудържимо и безразлично към нас.
==
Единственият женски образ, който се споменава в целия роман, е този на първата му любов Роузи, на която са посветени сцени на грубоват, непохватен, тийнейджърски опит за романтичност и симпатична (дори и в пълната си нелепост) взаимност, към която той питае отстранена носталгия.
==
Споменатата горе повторимост е целен похват в романа, който експлоатира еврейството и сексуалността като литературна мина, създавайки антидот на масовата младежка, романтична и чиклит литература.
==
Точно както мисълта прескача и се отнася, така и повествованието следва нейния естествен ход. Наративът буквално се разпада, без никаква връзка изреченията се прехвърлят от една случка или спомен на друг буквално в рамките на един и същ параграф, завръщайки се после обратно. Стил, който отразява атмосферата на житейско лутане, морално блуждаене и емоционално незадържане, но въпреки това е изумително четивен.
==
Арнон отказва да раздава присъди, той е непредвзет и политически некоректен наблюдател, дори и в секса, където (само)задоволяването като че ли е последното, което го интересува. Героят като че ли присъства край момичетата, понякога едва удържайки и контролирайки тялото си от алкохолното опиянение. Малките моменти на човешка близост, потърсени в този контекст, бързо се губят - те са като изтисканите младежки пъпки, лишени от топлия си пълнеж.
==
И така, ако след всичко казано все пак посегнете към книгата, няма да съжалявате, а и ще си припомните други значими образци от това литературно семейство. Не забравяйте и че това е само дебютен роман на един доста плодовит автор и творец и потърсете и другата му издадена у нас книга.
