Алеф Бет Йехошуа е един от най-известните израелски писатели и въпреки че издаденият му у нас роман може би не е най-добрият му, то е похвално, че изд. “Колибри” изобщо правят достъпно част от творчеството на Йехошуа за българските читатели. “Жената от Йерусалим” излиза през 2004 г. в Израел, а в рамките на “Синелибри” можете да гледате и едноименния израелски филм по романа (сниман обаче от реж. Еран Риклис като трагикомедия).
==
В този свой роман, лишен иначе от някакво изключително стилово и езиково майстворство, Йехошуа разказва хронологически една история за човешкото достойнство и справедливостта, отговорността и изкуплението, поставя на дневен ред социалното равенство, отношението към чужденците, баналността на терора и правото на памет на всяка една от случайните жертви.
==
Накратко за сюжета
==
Жена към петдесетте е открита тежко ранена след избухнала бомба на пазара в Йерусалим и няколко дни по-късно умира. Единственото, което я идентифицира, е фиш за заплата, издаден от голяма компания, която притежава пекарна в града. Нейният собственик възлага на началника си в отдела за човешки ресурси да открие коя е незнайната служителка - временно пребиваваща в Израел чистачка. В противен случай компанията ще бъде обвинена в безчовечност и бездушие в клеветническа статия.
==
Мисията, първоначално приета неохотно, увлича героя по пътя на това разследване, превърнало се в кауза по възстановяване не само на бизнес имиджа, но и на достойнството на красивата анонимна жена, в начин за съпричастие и вътрешно покаяние, далеч от показността. Задачата, която героят, привлечен необяснимо от мъртвата, вече сам си поставя, го отвежда заедно с ковчега в родината на жената и го изправя пред редица важни решения относно нейния последен път.
==
В това истинско приключение, с изключение на загиналата Юлия Рагаева, авторът не дава имена на нито един от героите си, наричайки ги през цялото време с техните длъжностни (или роднински определения) - офисмениджър, началник смяна, собственик, син, бивш съпруг и т.н. Въпреки че това малко затруднява четенето, по този начин Йехошуа още повече засилва усещането за цялата административно-институционална рамка, в който се налага да действа героя, за да обгрижи една жертва на терористичен акт. Не на последно място то е и напомняне за анонимността на служителите в големите корпорации. Интересни са и текстовете в курсив, пръснати из повествованието и “писани” от името на различни лица и общности винаги в анонимното първо лице, множествено число.
==
**Искрен и правдив е социалният портрет на Израел, рисуван от писателя към времето на написване на книгата **
==
Особено ясно Йехошуа поставя под въпрос социалното включване и статута на многото пребиваващи в страната евтини чуждестранни (черно)работници и условията, в които работят. Юлия Рагаева е чужденка, пристигнала с израелския си любовник, който я е изоставил. Тя е останала в Йерусалим, този “град на всички”, работейки тежка и безперспективна работа, - въпреки висшето си инженерно образование. Това, впрочем, е съдбата на много от пристигналите през 90-те години имигранти от бившия СССР. Поради езиковите затруднения и дискриминацията, въпреки доброто си образование и професионален опит, те често са принудени да се захващат с нископлатена, обща работа като продавачи, строители, майстори, чистачи и т.н. Бившите съветски хора формират и една от най-затворените общности, в които руският продължава да се говори масово.
==
Сред засегнатите от Йехошуа теми е и качеството на съвременната журналистика с нейния глад за сензационното и жълтото и връзките й с бизнеса. В този конфликт на интереси всяка страна преследва своя: журналистите - да сервират апетитна история, макар и не подкрепена с точни факти или пък “обогатена” с жълти и маловажни подробности от личния живот на засегнатите, а компанията - да покаже човечно и загрижено за служителите си лице поради опасения, че удара по имиджа й ще се отрази на продажбите. Журналисът в романа не случайно е наричан от протагониста “невестулката”.
==
В тази мръсна и като че ли предизвестена игра, обаче, Йехошуа подлага героите си на морален катарзис, обединява усилията им, приближавайки ги към човешкото у тях, превръща опитите им да защитят себично своето в мисия да опазят неприкосновеността и човешката същност на един труп.
==
**С романа Йехошуа ни напомня и за баналността на терора и нещастието **
==
- то може да се случи на всеки. Напомня ни за ежедневието на много израелци, които - ако използваме макабрена метафора - са ходещи потенциални трупове, така както героите разнасят ковчега на Юлия Рагаева в романа. Онова, което трябва да провидим, е, че зад всяка безименна и угаснала жертва има цял един живот, независимо колко интересен, достоен или смислен е той.
=
Особеното привличане, което се събужда у героя към Юлия, е донякъде очаквано. Той не случайно сравнява себе си с Ерос - под формата на “дебелокож немит демон, свързващ човешкото с божественото, временното с вечното”. Именно този мъж, който сам е изгубил контрол върху живота си и разпадналото си семейство, съпътства жената в това проточило се достигане на заслужения вечен покой. По този начин достигайки и своето собствено успокоение. Противният му иначе журналист все пак изрича една истина:
==
_“Истинската любов изисква раздяла… Любовта към красотата трябва да остане с отворен край. _
==
Ето защо тя е винаги е в състояние на дисбаланс. Екстремността й може да подтикне човек към най-крайни действия.” Именно такива крайни действия приема и нашият герой, който отива много отвъд полагащото му се задължение, за да изпълни един вътрешен дълг на човечността и любовта към ближния, при това ближе от друга страна и от друга вяра. Нямаше друг избор - това е възприетата от участниците в това приключение мантра.
==
Ако не познавате творчеството на А.Б. Йехошуа, това е добър начин да навлезете в него. Въпреки че лично за мен при превода на книгата има какво да се желае и на места е леко груб. Бих препоръчала да изгледате и филма, тъй като той дава друг тон и прочит на този иначе минорен, лично за мен, роман.
