Рецензия: "Дни на самота", Елена Феранте - монолог на сломената жена

Да напишеш една от най-баналните истории на света - един мъж изоставя една жена - така че тя да зазвучи наново, насъщно, неистово, с емоционално напрежение и ускорение, докарано почти до пароксизъм - изисква майсторство, което Елена Фернате определено притежава. Вторият роман на италианската писателка - “Дни на самота”, написан през 2002 г., е и първата й издадена у нас книга (изд. “Колибри”, 2009 г.).

==

Чудовищно талантлив моноспектакъл, “Дни на самота” предлага хиперреалистичен портрет в безпощадно близък кадър на напуснатата и сломена съпруга, който не ни не дава възможност нито за миг да се разсеем и да отдъхнем, а ни прави съпричастни на процесите на неконтролируем личностен разпад. Впрочем, романът сам прави литературна препратка към “Сломената жена” на Симон дьо Бовоар и “Ана Каренина” на Толстой.

==

Феранте не губи време в прелюдии, тя поставя целия сюжет на масата още с първото изречение: “Един априлски следобед, веднага след като обядвахме, моят мъж ми съобщи, че смята да ме напусне”, а с първия параграф целият заварен живот на семейството на Олга и Марио и двете им деца влиза в кадър. Олга, израснала в шумно и емоционално екстровертно семейство в Неапол, сега живее в Торино, постигнала необходимата премереност в реакциите, емоционална сдържаност и вътрешен и външен ред, посветен изцяло на семейството. Тя не работи, макар някога да е писала книги. След петнадесет години брак, без никакви обяснения, Марио я напуска, за да заживее с момиче на половината на възрастта им.

==

Феранте, или по-скоро героинята й Олга, прави сама на себе си дълбока психологическа дисекция, аутопсира съкрушеното си същество, подлага на самоанализа състоянието си на рязко и безчестно изоставена жена, живяла години наред в емоционална и физическа зависимост от партньора си - така както се случва с много двойки.

==

Образът на Олга е толкова плътен и наситен, че неслучайно се говори за кинемагратофичност при писането на Феранте: ние буквално туптим във вътрешността на героинята, чуваме, подушваме, виждаме всеки жест на слабост и агония. Именно това нелицеприятно, натуралистично, безмилостно искрено изследване на действията и мислите на изоставената жена е във фокуса на авторския интерес - повече, отколкото възможната сюжетност около него. Феранте е безпощадна и на читателя не е спестена възможността да се отврати от героинята, да я съжали, да се засрами от нея, да й се ядоса.

==

**Вглеждането в себе си чрез този роман за мнозина жени, минали през изневярата, ще е болезнен. **

==

Олга преминава през всички класически фази на страданието: през отричането, самосъжалението, самоунижението, депресията, търсенето на отговорност, гнева, ревността, неадекватността, депресията, неспособността да се концентрира, занемарената грижа към децата, дори до степен на отвращение и отчуждение от тях, през обвиненията, цинизма и вербалната агресия, стигаща до бичуваща вулгарност (особено във въобразените сексуални сцени между мъжа й и любовницата му), през агресивно сменящите се настроения чак докато болката й затихне в кулминацията на една неочаквана не-човешка смърт, а Олга намери мъничък праг на поносимост и досег с истинското си “аз” благодарение на съседа си - виртуозен музикант, който в ежедневното си битие е стеснителен и “смотан” стар ерген. Възможност за край на болката, но не и розова награда за изпитанието. Защото преодоляване има, но то не е холивудско, в него няма добри и лоши и реванш на съдбата, нито награда на бял кон за добрите, а само оголване на нещата от живота такива каквито са.

==

Разпадът е толкова бурен и силен, че се стига дори до моменти на фантастични видения, в които на Олга се явява съседка от детството - “горкинката”, съсипала се и посегнала на живота си, след като е напусната от мъжа си - детски кошмар, който се сбъдва и за Олга.

==

“Дни на самота” е изключително интензивен роман. Той е психиделичен монолог от ада, в които влиза всеки изоставен. Писането в него е не просто задъхано, както е банално да се казва, а буквално свистящо - подобно на размахвана във въздуха жилава пръчка. То хапе свирепо с яростта на неудобна истина.