В ерата на политическата коректност, свръхчувствителността на идентичността, движенията като #metoo, консуматорството “като за последно” на фона на главоломното нарастване на населението с произтичащия от това недостиг на ресурси, възхода на популизма и крайнодясното едновременно с надигането на страховете, книга като “Глад” на Джамал Уариаши (изд. “Колибри, превод: Мария Енчева) е сериозен дразнител. А поради една от темите си, макар и далеч не централна - педофилията - и потенциална покана за скандал.
==
Мащабният роман от 656 страници е поредният на нидерландския автор, но първият му издаден у нас. В това интелектуално постмодерно четиво Джамал Уариаши прилага всевъзможни литературни хватки, разказва за няколко десетилетия и поколения от XX и XXI век и ни отвежда от комунистическа Будапеща през хуманитарните лагери на гладна Етиопия до съвременен Амстердам. На фона на всичко това авторът успява да пресъздаде и една трагична любов.
==
Нека използвам клише: “Глад” е класически многопластов роман, донякъде дори прекалено амбициозен - като че ли, както става по-често при дебютите, авторът е искал да покаже всичко, на което е способен, да разкрие всичките си знания и трикове, да сложи всичките си карти. Но ако Уариаши видимо парадира със своята ерудиция, то едно е сигурно - той определено я притежава. Този интелигентен роман разчита на интелигентни читатели.
==
“Глад” засяга множество теми: комунизма и капитализма, глада и консуматорството, задкулисието и механизмите на световната хуманитарна помощ, доброволството и егоизма, свободата и диктатурата, войната и мира, европейският хуманизъм и културната му надменност, ролята на медиите във формирането на общественото съзнание и свободата на словото.
==
Една от щекотливите и трудни теми, около която се заформя сюжета обаче, е педофилията. Или по-точно лицемерието и истеричността на съвременната сексуална култура и образование, противно на усещането ни, че те са по-разкрепостени отвсякога. Живеем във времена, в които сме склонни да простим на Майкъл Джексън и Уди Алън в името на великото им изкуство, но се ужасяваме от това детето ни да седне до непознат мъж в самолета.
==
Протагонистът в “Глад” има за свой прототип известния американски лекар и учен Даниел Гайдушек, обвинен в педофилия и заживял в Нидерландия след излежаването на присъдата си. Героят Александър Ласло е син на унгарски бежанци, избягали от размирната 1956 г. в Будапеща, за да заживеят в своя капиталистически рай в Амстердам, натрупвайки огромно богатство. Техен наследник, сам успешен икономист и банкер, Ласло изоставя удобния си живот, за да се отдаде до себеотрицание на борбата с глада в Етиопия през 80-те, да се превърне в “нидерландския Боб Гелдоф” и да осинови 28 деца през 90-те. Всичко това до фаталната 2004 г., когато обвинение от едно от тях в сексуални действия го изважда с шут извън играта. След излежаването на присъдата Ласло се свързва с голямата си любов - много по-младата от него Орели Линдебом, връзката с която прекъсва веднага след обвинението. Днес тя е известен журналист, към който той се обръща с молба да напише неговата история, за да изрази в нея и непопулярните си възгледи за сексуалността.
==
Нека направя малка пауза, за да успокоя онези читатели в социалните мрежи, които още преди да са прочели романа, възнегодуваха, че авторът му “защитава” педофилията, или поне се опитва да я рационализира. И заявиха, че никога не биха прочели нещо подобно. Да, тази книга е смущаваща и провокативна, но в нито един момент не се опитва да оправдае педофилията, а само да раздвижи сивите ни клетки и да предизвика собственото ни лицемерие и страхове. Да ни накара да се изправим честно срещу тях и да преодолеем фобиите.
==
“Виждам детски градини, които не наемат повече мъже, понеже всеки мъж – всеки мъж! – е потенциален педофил.”
==
“Виждам безброй малки деца да се травмират за цял живот от родители, които така се страхуват от секса, както не се страхуват дори от тероризма.”
==
През цялото време авторът не сваля подозренията от героя си, макар че почти в самия край му дава право сам да разкаже какво точно се е случило според него. Ще повярваме ли междувременно, че Ласло може би наистина е бил осъден за нещо, за което не носи вина - или типично в днешен дух ще заподозрем далеч по-ужасни неща? Каква е силата на клеветата, раздухана от медиите? Саморазправата може ли да наложи справедливост в едно правово общество? Поносима ли е цената, която плащаме за свободата на словото? Страхът ли ръководи съвременния свят и няма ли и в него witch-hunting?
==
Всъщност в интервю за Георги Коритаров авторът на “Глад” споделя, че една значителна част от читателите му в Холандия са били шокирани да осъзнаят доколко логика са открили в разсъжденията на главния герой - а логиката означава и съгласие. Впечатляващо постижение на Уариаши е фактът, че той успява да предизвика толкова силна емпатия - и симпатия - у читателя по отношение на протагониста. Ласло е очарователен, мъжествен, енциклопедично ерудиран и начетен, сърдечен, емоционален и енергичен, безкрайно отдаден на работата и каузите си. Показан чрез връзката си с Орели пък, той придобива и романтичен ореол, който го превръща в трагичен герой, особено предвид начина, по който завършва романът.
==
Както вече споменах, Уариаши си играе с наратива. Той използва какво ли не, за да разкаже историята си: различни гледни точки, дневници, части от книгата, която Орели пише, метатекст и интетекстуални връзки, сценарий и всякакви други литературни заигравки. И въпреки, че на места това може да дотежи, то книгата, която е сложна, нито за миг не бе нечетивна. Напротив, много често Уариаши използва кратки, ударни, еднодумни изречения, като че ли за да улови ритъма на съвремието. Бележките под линия пък помагат да разберем много от литературните и исторически препратки, които прави.
==
Препоръчвам тази книга най-малкото като тест за вашата широкоскроеност, но и поради факта, че това е един много добре издържан европейски роман.
