В “Кaрай плуга си през костите на мъртвите” (изд. ICU, 2020) Олга Токарчук разгръща едно виждане за света, силно обвързано с романтизма и подкрепено с обилното присъствие на един от неговите най-ярки представители - мистичния поет Уилям Блейк. Цитати от негови произведения бележат всяка глава от романа, един от героите превежда книгите му, той е любим поет и на главната героиня г-жа Душейко и философията и поетиката му изобщо изпълват страниците.
==
Силната връзка със и интересът към природния свят, лозунгът “обратно към природата” и нейната важност за човека, който скита сам из нея, пренебрегнал социума и недоверчив към един свят, доминиран от индустрията (в романа имаме гранитна кариера и лисича ферма), механизацията и утилитаризма, докато сам той вярва, че близостта до природата носи психически и морален интегритет - всичко това е ясно изявено в романа. Г-жа Душейко разсъждава за базови романтични жалони - природата, свободата, вечността, мистицизма, детската невинност.
==
Г-жа Душейко е самотна възрастна жена, напуснала кариера като строителен инженер, за да заживее в малко поселище с общо трима редовни жители - насред природата и съвсем близо до полската граница с Чехия (топос, който отразява същностни характеристики на героинята). Тя е приела да обучава деца само в основните класове - съзвучно с вярата в невинността на детството сред поетите от романтизма, особено Блейк (с неговите Songs of Innocence and of Experience). Самата героиня вижда малките деца като истински, гъвкави, откровени, меки същества, които с възрастта попадат под властта на разума, и стават, както би казал Блейк, граждани на Улро.
==
Тази хронология на невинността и близостта до природата в романа е обърната - героинята прекарва не детството, а дните си като пенсионерка обратно в нея. Тя снове из поляните и горите, наглежда дивите животни, бунтува се срещу местните ловджии и бракониери, при това е заклета вегетарианка и природозащитничка, която вярва, че животните имат свои души, че делят заедно с растенията и нас прераждането, и най-вече - че споделят с нас страданието. И както Блейк вярва, че всяка форма на робство трябва да бъде осъдена, така на това, което самата героиня върши в името на животните, тя гледа като на форма на освобождение. Нейните съвършени и красиви диви зверове, способни на справедливо отмъщение, напомнят за прословутия тигър от едноименното стихотворение на Блейк.
==
Неизбежно, Токарчук трябва да създаде една героиня, един типаж, който като че ли добре познаваме - една от онези странни, ексцентрични, досадни и занемарени жени на възраст, които непрекъснато за нещо подават жалби, протестират, недоволстват. Те горят за някой непонятна за другите кауза. Те са вегетарианци и природозащитници. Те са от хората, които по думите й светът смята за безполезни. Самата героиня често ни показва себе си през очите на онези, които й се подиграват и недоумяват - така Токарчук ни предизвиква сами да вземем страна, като непрекъснато задържа преценката ни на границата между това да сметнем героинята й за изкуфяла и досадна лелка… или за трагично права жена с логична и справедлива цел.
==
Също както самият Блейк е имал видения през живота си, залегнали в много от творбите му, г-жа Душейко има собствени халюцинации, а мистичните и езотерични интереси на английския поет тук се репликират от нейната отдаденост на астрологията, с която героинята обяснява света и действията на хората, правейки подробни хороскопи.
==
В романа Токарчук я оставя да говори подробно за положенията на небесните тела и ефекта на тяхното положение върху човешкия живот, като междувременно развива една детерминистична визия за човешкия свят. Той изглежда създаден от един Бог, в когото г-жа Душейко няма доверие, когото слага в кавички и към когото е подозрителна и дори враждебна. За нейния детерминистичен, оттеглил се Бог нашият свят е прекалено голям багаж (“Никакъв Господ Бог няма да се захване с това, никакъв небесен счетоводител”. Непосилно би било за едного да понесе толкова мъка”). Творението е оставено само на себе си и макар звездите да предопределят матрицата ни, нашите действия я изпълват със съдържание и плът “Всички вървим в една и съща посока, от предназначението към свободата, от ритуала към свободния избор”). Токарчук непрекъснато противопоставя в съзнанието на героинята си кармата на избора, съдбата на решителността, несвободата на свободния избор.
==
Космическите искри, които в крайна сметка сме, падат на земята и веднага си обличат тяло - човешко, животинско или растително, вярва г-жа Душейко. Всичко се свързва с всичко и всички сме в мрежата на различни връзки. Героинята е убедена, че когато причиниш болка и насилие, целият свят става ад. Или с думите на Блейк: “Скършиш ли крило на птиче, кръв от ангелско потича”. Голямото се съдържа в малкото и обратно (и тук за пореден път, подобно на “Бегуни”, Токарчук дълбае браздите между мащабите на нещата). Този ефект на пеперудата, скачеността на света, в която всички същества са свързани, кореспондира с отражението на звездите в нас, с убеждението, че случващото се тук долу е съзвучно с това горе.
==
“Чудех се дали звездите ни виждат. И ако ни виждат, какво ли си мислят за нас. Наистина ли знаят бъдещето ни, съчувстват ли ни? За това, че сме приклещени в настоящето без никаква възможност да мръднем? Но мислех също и че въпреки всичко, въпреки нашата крехкост и невежество, имаме необикновено превъзходство над звездите – времето работи за нас, дава ни голям шанс да променим страдащия измъчен свят, та да стане щастлив и спокоен. Всъщност звездите са приклещени в своята мощ и не могат да ни помогнат. Те само измислят мрежите, тъкат на космическите станове основата, която ние трябва да запълним с нашия собствен вътък.”
==
И още един цитат:
==
“Животът е нещо като опитен полигон, много взискателен е. От този момент всичко, което направиш, ще има значение, всяка мисъл и всяка постъпка, но не за да бъдеш после наказан или възнаграден, а защото те изграждат твоя свят. Така действа тази машина.”
==
“Карай плуга си през костите на мъртвите” се родее с романтиците в лицето на Блейк и заради неговото разбиране, че местата на ада и рая не са непременно фиксирани, както от конвенционалната религия например. И героинята на Токарчук, както поета от 18 век, сякаш разменя местата им (напомняне тук за The Marriage of Heaven and Hell). “…и аз виждах света по друг начин, нагоре с краката. И аз предпочитах Здрача. Не ми беше сгодно да живея на Слънце”, казва г-жа Душейко, която много символично има слънчева алергия. Блейк разбира ада по-скоро като място, на което действат социално установените граници, изкованите вериги на ограниченията, а рая - като ексцес, като престъпването им. Тъкмо това прави г-жа Душейко, която действа по свои собствени правила и етически координати, докато търси справедливост и загубената хармония между хората и природния свят в продължение на историята. “Тигрите на гнева са по-мъдри от конете на обучението”, казва Блейк. Гневът е една от централните сюжетообразуващи емоции в този роман. На него героинята гледа като на Божие състояние на яснота, от което се ражда цялата мъдрост на света - той е инструмент, “защото само Гневът може да прекрачи всички граници”. “Харесва ми преминаването на граници”, добавя г-жа Душейко, която съвсем буквално живее до държавната граница и непрекъснато мисли за съседната страна като за нещо много по-съвършено уредено.
==
**Г-жа Душейко вижда рая точно по романтичному: “Там Човек не се ръководи от правилата на разума, глупави и изкуствени, а от сърцето и интуицията си.” **
==
По-същия - обърнат - начин героинята разсъждава и за здравето, което у нея е силно разклатено, придружено от сериозни Болежки. “Здравето е несигурно състояние и не предвещава нищо добро. По-добре да сме спокойно болни, поне ще знаем от какво ще умрем”, мисли тя. В нейното съзнание мощните армии на смъртта непрекъснато ни обсаждат, а в телата ни неумолимо действа разпадът, защото сме “крехки, нетрайни, лесни за затриване”. В същото време г-жа Душейко е убедена, че здрав е само този, който страда, че тъкмо болният е наистина здрав.
==
В романа Токарчук проблематизира и концепцията за полезността като коварна в мисленето ни за природата и специално за животните (“От гледна точка на природата няма полезни и вредни същества. Само хората използват това глупаво разграничение.”) “Полезността” ни служи да оправдае насилието, лова, консумацията, изобщо вкарването на животните в една производствена линия на смърт с цел потребление. Със сигурност това е книга, която ще намери широк отзвук сред читателите от средите на вегетарианците и природозащитниците.
==
Впрочем, забелязахте, че използхвах някои съществителни с главна буква. Като трибют към Блейк е и факта, че много от съществителните в романа - състояния, емоции, животни - са изписани именно с главна буква, което им придава генеричност, усещането за идеи и символи. По същия начин поетът е изписвал много от съществителните си в своите произведения.
==
Една от достойнствата на тази книга е и, че създава много ярък глас - този на главната героиня. Той е убедителен и характерен, той звучи така че да го “чуваме”. Той чертае образа на нейния особен и любопитен характер, макар че самата Токарчук непрекъснато невидимо наднича през текста.
==
В заключение, макар че може би с това трябваше да започна, “Карай плуга си през костите на мъртвите” е** организиран като криминална мистерия**, поредица от необясними убийства, около които има подозрително присъствие на животни. Имат ли животните души, както вярва г-жа Душейко и способни ли са да си отмъщават? Кой е убиецът - със сигурност тези страници ще ви държат неотменно до себе си, докато не го разберете сами в края на романа.
